В края на миналата седмица посетих Троя.
Няма да ви занимавам с предизвестено разочарование, сущо а ла Микена.

Нали съм карал неколко семестъра палеонтология, спомних основен закон у геологията: „Настоящето е ключ към миналото“.
Та следвайки съвета на татко Чарлз Лайъл, се пак потърсих Терсит от гностична гледна точка:
Тип:Мекотели, Клас:Коремоноги, Семейство:Камениди, Род: Терсит
То било Делиормански ендемит.

Чета оксиморона на Терсита.
Пипето му ражда само една единствената рима "ъхъ" - "гъзъ".
Това не пречи на пердето да обсъжда Стефан Кръстев.
Се едно дедо Славейковия "Малък Гетю" да обсъжда Ботев.

По-нататък Терсит манкурства по Чингиз Айтматов.
Днес думата манкурт сесе използва като нарицателно за човек без национално самосъзнание, който отрича корените си и родината си.

Те ви и пример за манкурт:
Гетю - 04.03.2025 07:24 - По-НЕАДЕКВАТЕН за "НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК" от Трети март беше само "9-ти септември" ...

И да добавя в кошницата понятието епоним.Епоним е личност (реална, митологична или измислена), чието име дава наименованието на място, народ, епоха, аромат или друго понятие.

Делиормански епоним "Тройной"!
Не аромат, а миризма...

Аз "Тройной" си го харесвах и ползвах, а за Делиормански епоним предлагам Запъртъкът на Фаберже.

ще бъда кратък -
добавям нова дума за делиорманският кьопек ("кьопек" я знае от майчиният му)
имбецил - човек с умствена изостаналост, бавно развиващ се или глупак)
този съвременен Прокруст иска всички да тури на мазното си блогово ложе, но не отчита наличието на доста Тезеевци.

без Фаберже

травестии..