Чета из блога и не само, сравнения с Дара във Виена и бай Ганьо във Виена.
За някои, банята побеждава залата.

Бангаранга било суматоха.
Четейки тукашни естети, се сещам за Радичков и неговата "Суматоха":
"Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има."

България срещу Израел. Това, което повече виждаха е естествения, лъчезарен, симпатичен, органичен победител, любимец на публика и на социалките, участници и обикновени хора по света срещу политически нагласен, корпоративно силен, социално стерилен, машинален, неорганичен за духа на Европа представител.

Целият свят седи и стиска палци за Дара и България.

Без някои...

По екрани блясък – куха корона,
маски танцуват в лъскава зона.
Евровизия свети със неонов прах,
а душите мълчат под захарен страх.

Бангаранга крещи със фалшиви слова,
ритъм без корен, без кръв, без глава.
Шум като буря от счупен метал,
но вътре е празно — студен карнавал.

Сатанизъм шепне със черен език,
облича порока във модерен лик.
Казва: „Продай си сърцето за миг,
слава и лайкове — вечният трик.“

Но има и огън, що не се купува,
глас от земята, що още бунтува.
Истина дива, сурова като камък,
не пада на колене пред фалшивия пламък.

И нека ехти през бетон и мъгла:
човек без душа е просто реклама.
А който стои със сърце и със чест,
не влиза във цирка на лесния блеск.

човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение,
но често пълно с правописни грешки

Е, "Без някои"?! Без кратунковците.

само сравнявам Бангаранга с Моя страна, моя България, нищо лично.
след Кончита Вурст, този фестивал е лебервурст.

ъхъ

иначе, аз бих гласувал за австралийката,
Костята за Георги Кордов
изборът е поколенчески и това ми харесва
шумът около събитието е овър отвратителен
сякаш посрещат Терешкова