А грамадата расте пак
Невидимо, тайно,
И камъни върху нея
Фърчат непрестайно;
Че когото Бог накаже,
Светът не прощава,
Че кой много търпи, тегли,
Много отмъщава.
Че сюрмашки сълзи клети
Лесно не изсъхват.
Злите спомени в душата
Скоро не заглъхват…

Сега вече ще цъфнем и ще вържем!
Пей, сърце!

Тъй сме Дибича срещали, де вика дедо Вазов...:)

По чорапи се ритат в къщи. В политиката се ритат с трандафори, с маратонки, с емении, с джапанки. Сега може би да има ритник с кубинки.

тъй както си го описал, си е електорален дарвинизъм

За камъните вече трябва да мисли Радев Грамадата затрупа Борисов вече
Имах късмета да познавам адаша-Гергиев имам впредвид Уникален човек Беше се преместил сам от Московската консерватьора в Ленинградската Баща му му спря парите, той първо се хвана да свири по ресторанти и кафенета, но много малко изтрая Хвана се хамалин на Варшавската гара-впрочем там се запознахме Не един вагон сме разтоварили двамата Валериевци

... нази гледа и кълне.

след това, което натвори Оранжевия у Иран
и неадекватноста на европейските кратункофци

ще свикне

вторият е първият загубил. третият е в Банкя. четвъртият, който канеше Радев да слезне - слезна. другите все ще вземат по 1% държавна субсидия. хайрлия да е!

хихи, хаджи Тошко Балабанов слезе
от Петрохан у Учин дол да търси субсидията

Излязоха пак със финес и със „грация“,
да ни преподават по „умна“ демокрация.
С розови очила и със сини чорапи,
но народът не иска пак да се захапи.

„Разрушихме модела!“ – крещят от екрана,
а в джоба им – празно, в душата им – рана.
Брюксел ги гледа, леко ги кълне,
че за нищо не стават тия момче-та зле.

Кратунковци важни, либерални и „десни“,
пеят ни оди и химни известни.
Но ритникът иде – не със чорап мек,
а с кубинка тежка, за да има ефект!

Един е в Банкя, друг в Учин дол плаче,
а трети субсидията в джобчето скатава вече.
Дарвинизъм електорален – естествен подбор,
всеки „умник“ накрая отива в задния двор.

Грамадата расте от камъни и вик,
че на „умните“ номерата минават за миг.
Цъфтим и завързваме – пей ни, сърце,
докато Брюксел ни държи за ръце!

еми, това е палажението