Кучето на Павлов е експеримент, извършен от руския учен Иван Петрович Павлов, довел след себе си до откриването на класическото кондициониране.

В условията на експеримента, кучето на Павлов редовно, т.е. многократно е хранено при едни и същи условия като режим – време, място, лице от което получава дажбата си, включително пристигането на храната на животното е съпътствано от включването на светлинен индикатор. Кучето на Павлов първо чува стъпките на човека, който му носи дажбата, после го визуализира и свързва със звука и/или светлината, след което следва дажбата. При редовно хранене при идентични външни и съпътстващи условия, Павлов установява че слюнкоотделянето при кучето се дължи вече не на визуализацията на храната, а на представата за нея асоциирана с всичко съпътсващо я като условия по отношение на време, място, начин и т.н. Преди хранене, кучето на Павлов още преди да види дажбата си започва да слюнкоотделя, което е придружено с характерните в случая гърчове на животното.

Условният рефлекс на слюноотделяне и много жлъчна секреция се задейства при кратункото, както при кучетата на Павлов.

Щом прочете постинг на Венци, евентуално Икономист и Ко, започва съответната реакция, обилно придружена с епистоларни гърчове и лаене.

Когато липсва съответният дразнител, ролята на К2000 ламба играе съответния лелеян плод.

нямам нищо против тебе - против миризмата...

но акълът Ви не идва. Напишете нещо, което да прави смисъл.
Гласувам за постинга и за блога Ви с надежда да се сезирате върху себе си.

Да, само че при социализма този плод произведе една качествена песен : Там далеч в Африка и Америка, всяка дама иска да яде от бананите и така нататък. А при демокрацията се пръкна простотията : Ох, банана, ах, банана, кеф ми става, щом го хвана.

на тебе целият ти живот не прави смисъл

бананът е опиум за кратункото