Ф. М. Достоевски за славянските „братя“ на Русия: 

„... според моето вътрешно убеждение, най-пълното и неустоимо - Русия няма да има и никога не е имала такива мразещи, завистливи хора, клеветници и дори откровени врагове, както всички тези славянски племена, веднага щом Русия ги освободи, а Европа се съгласи да ги признае за освободени!“

 И нека не ми противоречат, не оспорват, не ми викат, че преувеличавам и че съм мразещ славяните! Напротив, аз много обичам славяните, но няма да се защитавам, защото знам, че всичко ще се сбъдне точно както казвам, и не заради уж долния, неблагодарен характер на славяните — съвсем не — те имат същия характер в този смисъл като всички останали — а именно защото такива неща на този свят не могат да се случат по друг начин.

Те ще започнат, след освобождението, своя нов живот, повтарям, именно като поискат от Европа, Англия и Германия например гаранция и защита на свободата си, и въпреки че Русия също ще бъде в концерта на европейските сили, те ще направят това именно в защита от Русия.

Те със сигурност ще започнат, като заявят пред себе си, ако не и на глас, че не дължат и най-малка благодарност на Русия, а по-скоро, че едва са били спасени от руската жажда за власт от намесата на Европейския концерт при сключването на мира и че ако Европа не се беше намесила, Русия щеше да ги погълне веднага, „с цел разширяване на границите и основаване на велика панславянска империя върху поробването на славяните от алчното, хитро и варварско великоруско племе“.

Може би цял век, или дори повече, те непрестанно ще треперят за свободата си и ще се страхуват от жаждата за власт на Русия; ще се подмазваха на европейските държави, ще клеветят Русия, ще клюкарстват за нея и ще плетат интриги срещу нея.

О, не говоря за отделни хора: ще има и такива, които ще разберат какво е означавала, означава и винаги ще означава Русия за тях. Но тези хора, особено в началото, ще бъдат толкова жалко малцинство, че ще бъдат подложени на подигравки, омраза и дори политическо преследване.

Особено приятно ще бъде за освободените славяни да провъзгласят и да тръбят пред целия свят, че са образовани племена, способни на най-висока европейска култура, докато Русия е варварска страна, мрачен северен колос, дори не с чиста славянска кръв, гонител и мразещ европейската цивилизация.

Те, разбира се, ще имат от самото начало конституционно управление, парламенти, отговорни министри, оратори, речи. Това ще ги утеши и зарадва много. Те ще се радват да четат за себе си в парижки и лондонски вестници, телеграми, уведомяващи целия свят, че след дълга парламентарна буря министерството най-накрая е паднало в ръцете на (...страна на вкус...) и е сформирано ново от либералното мнозинство, и че някой от тях най-накрая се е съгласил да приеме портфейла на председател на Министерския съвет. 

Русия трябва сериозно да се подготви за факта, че всички тези освободени славяни ще се втурнат с възторг към Европа, до степен да загубят своята идентичност, ще се заразят с европейските форми, политически и социални, и по този начин ще трябва да преминат през дълъг и цялостен период на европеизъм, преди да могат да разберат каквото и да било за славянското си значение и специалното си славянско призвание сред човечеството.