Простакът е кремък – корав и могъщ,
простакът е демон без лик, весдесъщ.
Акула на сухо, безкрил, а хвърчи.
Удариш – на кухо простакът звучи.

Простакът не чака, не знае предел
и стига простакът до своята цел,
защото простаци край него вървят
и дават му знаци, и правят му път.

Надкласов, безкласов, без род и съюз,
но винаги касов, но винаги в плюс.
Без ден да протакаш, дори да кърви
война на простака до смърт обяви!

За срам на Европа, на всичките нас,
когато докопа в ръцете си власт,
по-страшен от спина, по-жилав от рака,
сега за сега се оказа простака.


заимствано от бай Радой

В десятката!
По-добро и по-точно от това не може да се съчини!

просто умните поети следват мъдреца дето казал,
"не влизай, нивга, в локва със прасе!"

Любопитно е по кое време Радой е написал сатирата.
И при социализма имаше простотия, но не се толерираше. Сега простотията е в пъти повече.