RIP - ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ

БЪЛГАРИН   

О, КОЛКО ТРУДНО Е ДА БЪДЕШ БЪЛГАРИН
ВЪВ ТОЗИ КРАЙ ОТ БОГ ЗАНЕМАРЕН,
СРЕД ДИВИТЕ МУ ТИЛИЛЕЙСКИ ХЪЛМОВЕ
ДА БЪДЕШ ЦЯЛ ЖИВОТ ЗАКРЕПОСТЕН.

И ЦЯЛ ЖИВОТ, НАКАЗАН С УЧАСТ КЛЕТА,
С ЕДНА ПОЧТИ БЕЗХЛЕБНА НИЩЕТА,
ДА НОСИШ ТИХО СВОЯТА НЕСРЕТА
И СВОЙТА ТРУДНА БАЛГАРСКА СЪДБА.

ДА ЗНАЕШ, ЧЕ БЪЛГАРИЯ Е ГЛУХА
ЗА ТЕБ, НО ПАК ДА ВЯРВАШ ОТ СЪРЦЕ,
ЧЕ ЗАПОЧВА ВИНАГИ ОТ ХУХЛА,
А НЕ ЗАПОЧВА ОТ „ДОНДУКОВ" ДВЕ.

О, КОЛКО ТРУДНО Е ДА СИ НАКАЗАН
ОТ БОГ И ЦАР В ЕДИН ЗАБРАВЕН КРАЙ.
ПРЕЗРЯЛ НИХИЛИСТИЧНАТА СЪБЛАЗЪН,
ДА ВЯРВАШ, ЧЕ ЗЕМЯТА ТИ Е РАЙ.

И ГОРД, ИЗСТРАДАЛ СКРЪБНАТА РАЗРУХА
НА ДНЕШНАТА БЕЗРОДНА СВОБОДА,
ДА КАЖЕШ: „АЗ СЪМ БЪЛГАРИН! ОТ ХУХЛА!
ВСИЧКО ОСТАНАЛО Е СУЕТА!"

Българско стихотворение

Момчета, знам, че вече ви дотегна
и хлябът сух, и голата ракия,
и тежкото небе на тази бедна
страна, в която няма прокопсия....
Великите й царски идеали
днес вече са митичен архаизъм.
България търгува със парцали
от раклата на своя комунизъм.
България е гладна просякиня.
С душа поциганена, необута,
тя проси чуждоземна милостиня
по пътя между Лондон и Калкута.
Честта е болна, съвеста пияна,
а ореолите - алъш-вериши
и луд е, който плаче с Дебелянов
по някакави си белоцветни вишни.
Със страшна сила днес от небесата
виси един въпрос полуобесен:
Кажете ми къде е свободата
от синята ни ноемврийска есен?
Защо пирува с разни богаташи
и хитреци, дошли на власт и мода,
с дрогясали бандюги и апаши...
Защо е с тях? Защо не е с народа?
момчета, знам, че е на халос туй, че
скърбим за свобода и бели вишни.
В земята на Васил Иванов Кунчев
днес всички романтици са излишни.
Но да запеем, дявол да го вземе,
със мъжки глас във тази нощ безродна
и нека екне - като в турско време,
"Къде си, вярна ти, любов народна?"

Ивайло Балабанов

Всичко е казано с двете стихотворения, няма какво да се добави.

хисарският Терсит, не пропуска да осере и смърта на Одисей..

да

човека си отива - думите остават!

слава Богу, не всички..:)