Постинг
02.10.2023 16:21 -
Проститутка и дете
Автор: raztvoritel
Категория: Политика
Прочетен: 1290 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.10.2023 17:56
Прочетен: 1290 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 03.10.2023 17:56
Ваша представа е, че едно дете не може да наема проститутка. Но тази е около петдесетгодишна, вдига на телефона, преброила е импулсите. В миналото е проституирала, съпруга на руден работник. Той се развежда с нея. От трийсет до петдесет етично проституира. Постига репутация дотам, че миньорът я лансира, само с една грамота. Но оттогава тя благодари след работата, включая борбата в брака. Наградена е с характеристиката, която да е бивша съпруга от двайсет до трийсет години дава. Такова излъчване и добродетел на края не се забравя.
Напротив!
- Може би не ме познаваш, Кристина. За тебе ли съм?
- Колко пъти съм казвала, на мене да не ми наемат проститутка. Ти как се казваш?
- Аз съм Аркадия. Харесват ли ти моите часове?
- Аз не ги познавам твоите часове. Ти си ми непозната!
- Но аз съм добра в моите часове, Кристина. Искаш ли да започнем да учим заедно, вероятно има нещо, което правиш сама, но още не ти харесва, искаш ли да го правим заедно?
- Не - не се сещам. Може би след малко.
- То и аз съм тук замалко. - не се усмихва. - Но аз не съм тук за малко. Искаш ли да остана за по-дълго?
- Но все пак, малко си е малко. Аз все пак получавам мензис тука. Но ако и много е малко...
- Тогава си виновна ти, Кристина, недей да се плашиш. Аз имам ли нещо отгоре?
- Аркадия, а! Аз имам мензис. Какво попита?
- Попитах, какво работиш, как се издържаш?
- Нищо не работя аз. Аз съм още дете. - прекъсва я.
- Не си ли още дете, не си ли бременна?
- Не, не съм бременна. Какво е това?
- Аз съм от "Премръзнала клонка". Аз съм християнка. В сектата ние се събираме, заедно сме християни. Ти искаш ли да се пребориш, сакън... Да дойдеш, да се помолим за теб?
- Не мога толкова бързо да реша. А ти какво работиш?
- Ами аз спя с разни политици. С повече мъже. Искаш ли да ти покажа?
- Не, аз спя по-бавно от теб. Ние всъщност сме деца. Ти спиш по-бързо от мен и за това не мога.
- Вие какви деца сте?
- Ние сме бавноразвиващи се. Мога ли да ти кажа на колко години съм?
- Не, това, което вършим е незаконно. Искаш ли пуканки?
- Колко? Ама ти нямаш никакви пуканки. - бързо отговаря.
- Съжалявам. Но може ми са ми останали по джобовете. - пак бързо вече е готова с телефон. - С кого говоря?
- Затвори! Не искам на някакви други от джобовете.
- А така те искам!
- плаче. - Имам мензис. Не ми се отговаря на твоите въпроси.
Проститутката кашля.
- Разбирам те. Ти нямаш пуканки.
- А ти нямаш джобове. Нали?
- Хайде сега да свикаме една политическа конференция. "Нали?" И времето отива в такива въпроси. Не си струва!
- Добре, но можеш ли да я караш по-тихо. Иначе някой възрастен може да дойде?
- Може и да можеш, може да не можеш. Аз не мога. А на теб тъй ти е. На теб ти е тъй. А тъй на теб ти е професията.
- Да - да! - не се усмихва. - Някой възрастен ще дойде и аз ще започна с него да работя. Понеже аз съм си тук. Как ги виждаш тези работи? Аз много време вече работя и мен би ме обидило да започна да работя у вас.
- Ами тогава защо си у нас?
- Ами защото съм у вас. Ти имаш ли шестица?
- Не! Тоест, да, ама си е моя!
- Ами, аз, пия... - прекъсва я.
- Не, аз пия. И е лошо.
- Кристина, Кристина, какво е лошо?
- Че си на село.
- То ест аз не знам, че хората имат чувства?
- Да, да. Ти си коравосърдечна, ти само спиш.
И после отива при други.
- Аз не само спя. Аз ходя и един до друг, така ми идват идеи. Например за зентръл бърка. Ти интересуваш ли се от политика?
- Ти само с политици ли спиш? И не се ли казва сентръл пърк?
- Не, и така не се казва.
- Защо замълча? Да не би да се е свършило времето?
- Не, времето си е тук. - потупва се по корема.
- Какво ме питаш, не разбрах?
- Сложна материя е това центръл пурджа...
- Е, стига, де. Вероятно се сърдиш, че не ти казах по какво ти е шестицата?
- Не се ли казваше по какво ми е шестицата?
- Не, казваше се, от какво ти е отгоре.
- От шестици ми е шестицата. Щото карам и вишо.
- Как така ми го казваш, все едно си завършила?
- Ами, аз, каквото съм завършила, още го карам. Примерно това безлично кабрио отпред.
- поглежда я отпред. - Не е безлично.
- Не е отпред, а е отзад. Всъщност, аз ти направих комплимент.
Усети ли го?
- Беше два комплимента и вече го знам.
- Искаш ли ново. Което не съм правила преди?
- Искам-Не искаш! - изрусява се. - Искам да ме научиш да бродирам, но сега е много кратко.
- И сега няма как...?
- Не,... но ще си отбележа, че не ми отговори на един въпрос.
- Е, как така. Нали ще решат, че, не съм си заслужавала услугата?
- Е, да, но мен ме питат много.
- Искаш на мен да ми стане неприятно, от това, че на теб ти става неприятно?
- И си проститутка, ужасно!
- Беше ми много прекрасно - Я ми разкажи!
- Момент.
Прави се, че си бърка в чантата, и после спира.
- Мога да ти изрецитирам едно писмо, което писах на един, преди да стане политик. Аз се надявам още да не е станал, но не знам какво стана с него.
През това време, Кристина си мисли, ако знае, какво става с тоя, да каже на учтивата дама.
- Мили Владимире,. - а Кристина си мисли "да,".
- Останаха ми средно пари за дърва за зимата.
Е, средно пари, това е - нито малко, нито много.
- Становището ми е, че зимата не се състои само в дърва за огрев. И тогава му поисках пари за бои. Слушаш ли ме въобще?
- Да, слушам те. Много внимателно даже те слушам.
-- Но не си бременна?
- Да, още не.
- Малка багра аз на риза съм ти приготвила.
- Но парите нямат значение.
- Не, парите нямат значение.
- Грешиш! Парите все тя му ги иска.
- Ами какво да правим тогава!
Кристина е разочарована.
- Не разбираш какво ми липсва. Затова няма да ми го дадеш.
- Не, аз просто намирам разговора с по-ниско качество. Но ще те науча. (тая точка тука - няма ли редактор?)
- Научи ме сега!
- Не, първо изслушай писмото - И!
- И... ...бои. Малка багра аз на риза съм ти приготвила. И ще боядисвам платове. После ще ги накова на дървата за огрев. Така те няма да стигнат и аз ще се чукам с тебе за още пари.
- А, така става. Ето така може.
- Не, и не съм довършила. После пак ще се чукам с тебе и парите ще станат повече. Ти предаваш Бобовдолл и ме работиш отпред! За тази табела. И тези никои го знаят, но аз ще получа пари от теб после. Затова най-отговорно те моля, помисли още преди пак да дойдеш. На табелата ще пише МЕН РАБОТИШ ОТПРЕД. Много те обичам, но трябва да спреш да продължаваш с това. Твоя, и на оня, Аркадия.
- И това много умно ли го написа?
- Да, и с това приключваме.
- Надявам се, че много ти хареса!
- Не, това аз го казвам, и да може да се окаже също, че съм мъж! Много те моля. А за вашите... Не: мога. Ако можех да благодаря всеки път, но не мога. Ами, накрая съм се насрал.
Напротив!
- Може би не ме познаваш, Кристина. За тебе ли съм?
- Колко пъти съм казвала, на мене да не ми наемат проститутка. Ти как се казваш?
- Аз съм Аркадия. Харесват ли ти моите часове?
- Аз не ги познавам твоите часове. Ти си ми непозната!
- Но аз съм добра в моите часове, Кристина. Искаш ли да започнем да учим заедно, вероятно има нещо, което правиш сама, но още не ти харесва, искаш ли да го правим заедно?
- Не - не се сещам. Може би след малко.
- То и аз съм тук замалко. - не се усмихва. - Но аз не съм тук за малко. Искаш ли да остана за по-дълго?
- Но все пак, малко си е малко. Аз все пак получавам мензис тука. Но ако и много е малко...
- Тогава си виновна ти, Кристина, недей да се плашиш. Аз имам ли нещо отгоре?
- Аркадия, а! Аз имам мензис. Какво попита?
- Попитах, какво работиш, как се издържаш?
- Нищо не работя аз. Аз съм още дете. - прекъсва я.
- Не си ли още дете, не си ли бременна?
- Не, не съм бременна. Какво е това?
- Аз съм от "Премръзнала клонка". Аз съм християнка. В сектата ние се събираме, заедно сме християни. Ти искаш ли да се пребориш, сакън... Да дойдеш, да се помолим за теб?
- Не мога толкова бързо да реша. А ти какво работиш?
- Ами аз спя с разни политици. С повече мъже. Искаш ли да ти покажа?
- Не, аз спя по-бавно от теб. Ние всъщност сме деца. Ти спиш по-бързо от мен и за това не мога.
- Вие какви деца сте?
- Ние сме бавноразвиващи се. Мога ли да ти кажа на колко години съм?
- Не, това, което вършим е незаконно. Искаш ли пуканки?
- Колко? Ама ти нямаш никакви пуканки. - бързо отговаря.
- Съжалявам. Но може ми са ми останали по джобовете. - пак бързо вече е готова с телефон. - С кого говоря?
- Затвори! Не искам на някакви други от джобовете.
- А така те искам!
- плаче. - Имам мензис. Не ми се отговаря на твоите въпроси.
Проститутката кашля.
- Разбирам те. Ти нямаш пуканки.
- А ти нямаш джобове. Нали?
- Хайде сега да свикаме една политическа конференция. "Нали?" И времето отива в такива въпроси. Не си струва!
- Добре, но можеш ли да я караш по-тихо. Иначе някой възрастен може да дойде?
- Може и да можеш, може да не можеш. Аз не мога. А на теб тъй ти е. На теб ти е тъй. А тъй на теб ти е професията.
- Да - да! - не се усмихва. - Някой възрастен ще дойде и аз ще започна с него да работя. Понеже аз съм си тук. Как ги виждаш тези работи? Аз много време вече работя и мен би ме обидило да започна да работя у вас.
- Ами тогава защо си у нас?
- Ами защото съм у вас. Ти имаш ли шестица?
- Не! Тоест, да, ама си е моя!
- Ами, аз, пия... - прекъсва я.
- Не, аз пия. И е лошо.
- Кристина, Кристина, какво е лошо?
- Че си на село.
- То ест аз не знам, че хората имат чувства?
- Да, да. Ти си коравосърдечна, ти само спиш.
И после отива при други.
- Аз не само спя. Аз ходя и един до друг, така ми идват идеи. Например за зентръл бърка. Ти интересуваш ли се от политика?
- Ти само с политици ли спиш? И не се ли казва сентръл пърк?
- Не, и така не се казва.
- Защо замълча? Да не би да се е свършило времето?
- Не, времето си е тук. - потупва се по корема.
- Какво ме питаш, не разбрах?
- Сложна материя е това центръл пурджа...
- Е, стига, де. Вероятно се сърдиш, че не ти казах по какво ти е шестицата?
- Не се ли казваше по какво ми е шестицата?
- Не, казваше се, от какво ти е отгоре.
- От шестици ми е шестицата. Щото карам и вишо.
- Как така ми го казваш, все едно си завършила?
- Ами, аз, каквото съм завършила, още го карам. Примерно това безлично кабрио отпред.
- поглежда я отпред. - Не е безлично.
- Не е отпред, а е отзад. Всъщност, аз ти направих комплимент.
Усети ли го?
- Беше два комплимента и вече го знам.
- Искаш ли ново. Което не съм правила преди?
- Искам-Не искаш! - изрусява се. - Искам да ме научиш да бродирам, но сега е много кратко.
- И сега няма как...?
- Не,... но ще си отбележа, че не ми отговори на един въпрос.
- Е, как така. Нали ще решат, че, не съм си заслужавала услугата?
- Е, да, но мен ме питат много.
- Искаш на мен да ми стане неприятно, от това, че на теб ти става неприятно?
- И си проститутка, ужасно!
- Беше ми много прекрасно - Я ми разкажи!
- Момент.
Прави се, че си бърка в чантата, и после спира.
- Мога да ти изрецитирам едно писмо, което писах на един, преди да стане политик. Аз се надявам още да не е станал, но не знам какво стана с него.
През това време, Кристина си мисли, ако знае, какво става с тоя, да каже на учтивата дама.
- Мили Владимире,. - а Кристина си мисли "да,".
- Останаха ми средно пари за дърва за зимата.
Е, средно пари, това е - нито малко, нито много.
- Становището ми е, че зимата не се състои само в дърва за огрев. И тогава му поисках пари за бои. Слушаш ли ме въобще?
- Да, слушам те. Много внимателно даже те слушам.
-- Но не си бременна?
- Да, още не.
- Малка багра аз на риза съм ти приготвила.
- Но парите нямат значение.
- Не, парите нямат значение.
- Грешиш! Парите все тя му ги иска.
- Ами какво да правим тогава!
Кристина е разочарована.
- Не разбираш какво ми липсва. Затова няма да ми го дадеш.
- Не, аз просто намирам разговора с по-ниско качество. Но ще те науча. (тая точка тука - няма ли редактор?)
- Научи ме сега!
- Не, първо изслушай писмото - И!
- И... ...бои. Малка багра аз на риза съм ти приготвила. И ще боядисвам платове. После ще ги накова на дървата за огрев. Така те няма да стигнат и аз ще се чукам с тебе за още пари.
- А, така става. Ето така може.
- Не, и не съм довършила. После пак ще се чукам с тебе и парите ще станат повече. Ти предаваш Бобовдолл и ме работиш отпред! За тази табела. И тези никои го знаят, но аз ще получа пари от теб после. Затова най-отговорно те моля, помисли още преди пак да дойдеш. На табелата ще пише МЕН РАБОТИШ ОТПРЕД. Много те обичам, но трябва да спреш да продължаваш с това. Твоя, и на оня, Аркадия.
- И това много умно ли го написа?
- Да, и с това приключваме.
- Надявам се, че много ти хареса!
- Не, това аз го казвам, и да може да се окаже също, че съм мъж! Много те моля. А за вашите... Не: мога. Ако можех да благодаря всеки път, но не мога. Ами, накрая съм се насрал.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1394
Блогрол
1. Любим линк
2. Няма друг на този свят роден, който е въздал според делата на приятели и врагове. Неоставил никого неотплатен.
3. блогов психолог
4. Красита
5. Банкомат за музика.
6. Акуеъриъс
7. Косата е продължение на нервната система
8. Биохимични
9. Християн Стоянов, нали? ((Или)?)
10. elli X
11. Манол Пейков
2. Няма друг на този свят роден, който е въздал според делата на приятели и врагове. Неоставил никого неотплатен.
3. блогов психолог
4. Красита
5. Банкомат за музика.
6. Акуеъриъс
7. Косата е продължение на нервната система
8. Биохимични
9. Християн Стоянов, нали? ((Или)?)
10. elli X
11. Манол Пейков