да подишам чист въздух. 

     От онзи най-чистия, 

   без твърди частици тревога,

 без токсични съединения злоба, 

просто статичен и без напрежение. 

Прескачам врати, стени окови.

 Бягам от всичко което е нищо 

и търся свободното 

на свободата,

а тя отдавна се отчая от себе си

 и не вярва на никого,

 че съществува, 

 облечена във фалшиви послания, 

използвана и злоупотребена. 

Не зная държиш ли ръката ми

 или силно ме дърпаш след теб. 

Изтръпнах и вече безчувствено, 

не усещам накъде се въртя. 

Въртя се, дали съм изгубена

 или страдам 

от оня, лошия дъжд, 

който не се прогнозира

 и идва защото не трябва
(поне да беше само веднъж),

и прекалява умишлено, 

и се стели надлъж… 

Въртя се и се усещам погубена, 

когато открия, 

че няма никакъв дъжд.