Всеки вятър, вее ми направо,
мамят ме изгубени посоки.
Съдят ли ме – нека им е здраве,
търсят ли ме – нека е високо. 

Още нестинарски пламък дишам,
гоня пеперуди и светулки –
в този свят, не мога да се впиша,
сторил би ме ледена висулка. 

В нощите сънувам сенокоси
и наливам в стомните жарава.
денем по тревите тичам боса,
в стъпките ми, бисери остават.

В шепите си нося смях и обич –
луда съм, навярно, чак за трима
и не слушам клетви и прокоби,
и венци си сплитам посред зима. 

Който иска, нека да се кръсти,
да кади тамян, да го не стига
лудостта ми – огнена и пъстра.
Аз избрах душа на чучулига.

имаш ли си Стихосбирка, и именце )
интересноо, откъде,ще го знаеш, наш бат гошо..

"В нощите сънувам сенокоси
и наливам в стомните жарава.
денем по тревите тичам боса,
в стъпките ми, бисери остават.“

Текстът очаква своя композитор!
За съжаление мога да изсвиря на пиано само няколко мелодии, между които са "Зайченцето бяло". "Ой, Лили","На Елизе" и "Аз нося шарена торба"
Покрай сериозното си мнение споменавам и отчаяния си музикален "талант".
П и е р

Усмихна ме щастливо - като всяко хубаво нещо в този живот! Да е благословена дарбата ти, чучулиго Вики! Прегръдка!

С все синонимите й - хала, вихър, ураган, буря, смерч, устремност, стихия, бедствие в спокойствието, хаус в реда…. Милица Гладнишка… ряпа яде:). Талант в торба не стои!!