Не признавам второ място в любовта,
не го изисквам, ала го излъчвам
и много ясно го показвам при това,
и всеки е свободен да си тръгне...

Да, доброволно пада крепостта
за съжаление,със куп проблеми,
със доста грешки, със наивността....
И я лекувам с моите поеми.

С мънистата от разнородни дни
опитвам да съзиждам красотата,
макар, признавам, честичко тежи,
и идва час - затварям им вратата.

Нов ден приижда с нова светлина,
зад нея кретат другите проблеми,
изстрадали души без топлина,
които да лекувам пак с поеми...

Различен е в живота всеки шанс
и загубите всъщност са печалби,
за мене Бог посочил е в аванс
как да въздигам аз човеци слаби.

28 октомври 2020г., София
Росица КОПУКОВА

"Лечението с поеми" аз наричам възвисяване на духа. Бих добавил по повод казаното:

"Не признавам второ място в любовта",

че и самата любов не признава второ място. При нея или си пръв, и ли си никой!

Отново отличен стих, който издига личното в обобщение:

"Различен е в живота всеки шанс
и загубите всъщност са печалби,
за мене Бог посочил е в аванс
как да въздигам аз човеци слаби."

Твоите стихотворения никога не звучат камерно, Роси. Поздравявам те!