Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2023 16:21 - Националните ни герои и светини на България. Митове и легенди. Част 1
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 2338 Коментари: 6 Гласове:
6

Последна промяна: 27.01.2023 16:36

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
      Предстои серия от постинги. Повече от година премислям дали тази информация трябва да бъде поднесена на по-широк кръг читатели. Накрая реших, че трябва.     

     Освободихме се с руска помощ от Османската империя. Събитието безспорно е от решаващо значение за най-новата ни история. Разбира се, турците са ни виновни за всичко и днес, като съдя по редовните писания и предавания в медиите. След 145 години?!

      Само че... Преди да се стигне до Руско-Турската война от 1877 г. са се случили куп събития. Организации, въстания... В тях са участвали хора, които днес почитаме като национални герои.

     А те... те са били... не знам как да го нарека... най-обикновени мутри. Престъпници според всякакви човешки закони... не просто спрямо законите на империята... според писаните и неписаните правила на човешкия социум, винаги и през всички времена.

     Не подскачайте още отсега. Ще имате достатъчно време за подскоци, рев и сълзи.

      Попадна ми нещо в мрежата. Ето го: https://thornforum.net/viewtopic.php?t=20

     Не познавам собственика на форума. Предполагам, че не е безизвестен, но това няма значение. Предстои да разглеждаме житията на исторически личности и национални светци от един по-различен ъгъл. Знам какво ще ми коства всичко това в личен план. Ще го преглътна някак, понякога се налага и на мъжете да преглъщат обиди. Заслужени или не, какво толкова. Който го е страх от мечки, не ходи в гората.

     Няма да откопирам всичко, защото материалът е повече от много. Всеки може да се увери дали написаното е истина. Оправдания за действията на някои от героите просто няма, можете да си спестите всякакви коментари от рода на: е, ама това се знае; е, какво толкова, навсякъде е било така; е, ама защо трябваше да го пускаш това нещо и т. н.
     Който го е знаел, защо е мълчал? След като „навсякъде е било така“, защо трябва и у нас да е „така“? „Защо трябваше да го пускам“ ли – защото народ, който не се учи от грешките си, ги превръща в начин на живот.

Форум за спокойно обсъждане на исторически и околоисторически теми. Без политика! Форумът на Thorn Българска история

     Демитологизиране на митологизирани герои

от Thorn »12 Дек 2021, 04:54

     Във връзка с глупав спор в един друг форум се замисилих, че образователната система и пропагандата така излъскват образа на някои исторически личности, че ги превръщат в едни нереални идеали. Даже по-скоро не идеали, а направо идоли. А Левски го превърнаха в светец и в буквален смисъл. Храбри, умни, смели, безкористни. Някаква сплав от Исус Христос, цар Леонид и Ян Амос Коменски. Направо да се чудиш как съвременниците не са оценявали тези светци. Егати и тъпите съвременници! :):)
Създава се и още едно погрешно впечатление. Как, разбирате ли, всички тези личности са били едни титани, безкористни, влюбени в Родината, до пълно себеотдаване и т. н., да не се повтарям, а сега, разбирате ли, всички са едни никакви, корумпирани, гледащи личен интерес, дребни човечета.
     Каква Славна История е имала Милата ни Родина, а сега?! Сега - срам и упадък. :
):)
     Така че такава тема си е необходима за обективност. В нея ще има някои от обичайно премълчавани моменти от житиетата на "светците".


             И така, Раковски...

      Раковски харчи народни пари за гуляи и жени. Краде. Серийни лъжливи обещания за женитба.
Раковски си пада по разкошния живот и по жените. За което си трябват пари. И се налага да отклонява средства от "народните пари" и от дадените му грантове :).

     „помощникът му Иван Касабов открито го обвинява, че харчи народни пари, за да води разкошен живот - купил си файтон, два добри коня, направил си пищна униформа: "Отива например на разходка в Топчидере(Белград), туря на коне по двама да вървят пред колата му, а други двама подир колата - с княжески конвой!"

     Ето какво разказва по този повод Симеон Радев в спомените си: "Конгрес на Вътрешната македонска организация в София, нейде към началото на века.

- Е-хе-е, да бяхте видели навремето бача си Раковски как се движеше понякога с файтон из Букурещ - с по една на всяко коляно! Какво му връзвате толкоз кусур на Сарафов!
Изненадан, Радев се обръща да види говорителя. Няколко реда зад него седи набит възрастен мъж, с ястъклия мустаци. Радев го пита:
- Ваша милост кой бяхте?
- Панайот Хитов - отвръща мустаклията.
Все едно че ми каза - Цар Симеон, разказва Радев, толкова далеч бе за нас тогава епохата на Раковски."

       Съби Стойков има един момент в биографията си, когато става един проклет откупчик на данъци. В съдружие с богат турчин, който дава капитала (от нашия човек - идеята). Бизнес начинанието се оказва оглушителен провал от който Раковски се измъква по "оригинален" начин. Завърта главата на дъщерята на своя бизнеспартньор, обещава и, че ще се ожени за нея. Естествено, за целта ще се потурчи. И след като мами доверчивите турци няколко месеца, накрая ги обира и изчезва.

      През 1850 г. Раковски в съдружие с "Екмекчи-баши" Мустафа откупил за огромната сума от 800 000 гроша пловдивските ресумати и интизапа [данъците на пловдивския панаир]. Тази мащабна финансова операция претърпяла пълен крах. Заради натрупаните дългове Мустафа паша вкарал Раковски в затвора за три месеца, но това не помогнало да си върне парите от недобросъвестния си съдружник и го принудило да преследва длъжника си чак до Белград в 1861 г. Иван Адженов разказва, че за да омилостиви заемодателя си, който го заплашвал със съд, Раковски приел да играе главната роля в една галантна, почти невероятна история, която започва така:
Красивата дъщеря на Мустафа бей видяла Раковски, влюбила се в него и решително заявила на баща си, че ще се омъжи само и единствено за българина. Затова богатият лихвар предложил на
Раковски да се потурчи и да се ожени за щерка му - само така щял да му опрости дълговете, като същевременно обещал да му издейства държавна служба в столицата. Раковски се съгласил, но при условие това да стане, когато приключи току-що избухналата Кримска война. Мустафа бей добросъвестно уредил бъдещият му зет да бъде назначен (заради перфектното владеене на източните езици) в турската войска като терджуманин [преводач] при Видинския паша или секретар в турския военен съвет. Всъщност тайното намерение на Раковски било да шпионира в сърцето на турския щаб в полза на руснаците. За нещастие обаче бил заловен след предателство и изпратен под конвой в Цариград, където го очаквало смъртно наказание. По пътя Раковски се сетил за Мустафа бей и тайно изпратил съобщение до "бабалъка си", като му припомнил споразумението им. Така пред султана наред с провинилия се пред държавата българин се изправил Мустафа бей (в други варианти - самият военен министър, а в трети - шанданджи-башията, т.е. началникът на осветлението в султанския сарай) и измолил за хатъра на дъщеря си гяурина, след което завел бъдещия си зет у дома си. Как Раковски е живял у тъста си, близо до младата ханъмка, не бихме могли да си представим. Нека само да си припомним, че и епископ Софроний Врачански е прекарал известно време в турски харем, за да спаси главата си!
Било по време на Рамазана.
     За да увери Мустафа бей в искреността на намеренията си и да приспи бдителността на турските власти, Раковски, който още преди войната бил станал член на дервишката секта бекташи, редовно ходел на джамия, т.е. стриктно изпълнявал постулатите на праведния мюсюлмански живот и съвестно се подготвял да приеме правата вяра (хак-дини кабул едерим). Приготовленията за сватбата също вървели усилено в духа на източната разточителност, а "Раковски - млад, хубавец, сърдцат, гиздаво применен, пълнел очите на хубавата мома друговерка."

Дошъл Курбан-байрам. Мустафа бей с домашните си отишъл на молитва, а когато всички се върнали от джамията, се оказало, че "шанданджинин гювеси" (зетят) е изчезнал заедно с много скъпоценности от къщата.

     Неизпълнени обещания за женитба има и поне с една котленка и после с атинянката Фросо, дъщеря на прочутия хаджи Христо Българина. http://liternet.bg/publish11/d_andreeva/zhenite.htm


                 Левски.

     Васил Кунчев е провъзгласен за национален светец. В преносен смисъл. А единият от двата съперничещи си синода на "Българската православана църква" в стремежа си да спечели точки в борбата с конкурентния синод, взе, че го канонизира в буквален смисъл.

     Какво можем да кажем в тази тема за него. Ами доста неща. Краде коня на вуйчо си, стреля по Раковски (не улучва), предлага да убият досадната жена на най-верния си ятак, опитва се да организира убийството на Христо Георгиев (чиито паметник е пред Университета), извършва доста обири на богати българи за да ги принуди да дават пари за организацията му ("революционен" рекет) и накрая убива слугата на един богаташ, на когото искал пари.
Лично аз не бих го оприличил на светец.

     „Останало само да се прекара на рѫка хранения конь на отецъ архимандрита, които чинѣлъ около 3,000 гроша. Ето по кой начинъ можалъ Игнати да се покачи на вуйчовия си конь.
Единъ день, на 3-и мартъ 1862 година, когато наближило да се мръкне, той влѣзълъ въ черковния дворъ на Св. Богородица и се скрилъ въ една килия, Тамъ той чакалъ дордето се притъмни добре, за да се затворятъ вратитѣ на клисаря. Когато останалъ той тамъ господарь на черковния дворъ, излѣзълъ полекичка отъ килията и отишелъ полека да опита дали е отворенъ комшулука на метохския дворъ, гдето живѣелъ вуйка му и, гдето се намиралъ коньтъ. Това билъ единствениятъ начинъ да изпълни той своето желание.
      Посрѣдъ нощь било, когато Левски влѣзълъ въ метохския дворъ и съ прехапана устна приближилъ се до обора. Най-напредъ той посипалъ пѫтя до портитѣ съ слама и боклукъ, за да не се чуе тракането на конскитѣ стѫпки; после, влѣзълъ да отвърже коня, превелъ го презъ черковния дворъ и излѣзълъ на мегдана благополучно. Разбира се, че револверътъ и камата сѫ замѣстяли кръста и молитвеничето. Следъ като си прибралъ едно друго отъ кѫщата на зетя си, той се яхналъ на хранения конь и хваналъ пѫтя за с. Дѫбени“.

     Трѣбва да ви кажа, че той гръмналъ върху Раковски но не можалъ да го улучи.“

     „Презъ зимата той събира решителни момчета изъ Ромъния, за да ги води въ Букурещъ, за да убиятъ Христо Георгиевъ [113].

Може би на нѣкои строги моралисти да се повдигне злъчката отъ това действие на Левски. Но ние ги предупредяваме да погледнатъ на въпроса не отъ точка зрение на царско-калугерския катехизисъ. Ако кръвожадниятъ монархъ, който коли и беси само за това, защото се намѣрили хора да оспорватъ неговата божествена санкция, ако той извършва всичко това за собствено свое удоволствие, то, кажете ми, не е ли ималъ това право човѣкътъ, който се е мѫчилъ за доброто на милиони поробени създания? Левски, който се билъ посветилъ да работи всичко за благоденствието на другитѣ и въ вреда на себе си, който билъ самъ, и противъ когото били всички, споредъ насъ билъ въ правото си да жертвува не едного мерзавеца, който му пречелъ, а стотина. А да посегне на живота на Христо Георгиева имало е сериозни причини. Този последниятъ минавалъ за представитель на българския народъ въ висшитѣ крѫгове, на нему сѫ се изпращали твърде крупни суми, най-много отъ православна Русия, които суми се гълтали отъ неговитѣ дебели каси. Той прѣчелъ съ своето влияние на всѣко революционно движение. Освенъ това, фактътъ, че той и другаритѣ му бѣха подбудили руския консулъ въ Букурещъ, Офенбахъ, да протестира противъ четата на Хаджи Димитра, бѣше още новъ.
За тая цель Левски наелъ кѫща въ Букурещъ, гдето се приготовлявало убийството, но Л. Каравеловъ съ голѣми молби и увещания едвамъ можалъ да го склони да не извърши подобно страшно престѫпление.“

     „За тая цель Левски намислилъ да взима насилствено пари отъ ония богаташи, които не давали съ добро.
     — Гдето щѣха да ги взематъ турцитѣ, да се въорѫжаватъ съ тѣхъ противъ насъ, по-добре е да ги вземемъ ние, — говорѣлъ той.
     Въ Карлово живѣелъ нѣкой си даскалъ Митко, човѣкъ не съ празни рѫце. Една прекрасна нощь Левски повелъ цѣла дружина, състояща се отъ Димитъръ Общи, Иванъ Арабаджията, Макавей Хайдутинътъ и Кузманъ Гатевъ, за да нападне даскалъ Митка. Д. Общия, който въ много случаи е развалялъ плановетѣ на Левски, и въ тоя случай побъркалъ работата, така щото нападението не можало да стане. Чрезъ подобни срѣдства, които ние напълно одобряваме, въ отношението на човѣкъ като Левски, той можалъ да събере достатъчно количество пари.
     Лицемѣрнитѣ фарисеи, ония, които бѣлятъ свѣта презъ цѣлия си животъ, само отъ жажда за богатство, чрезъ разни спекули, безиргенлъци и фаизчелъци и които сѫ най-безсъвѣстнитѣ крадци, вѣроятно ще да възнегодуватъ отъ тая постѫпка на Левски. Да се не стрѣскатъ. Левски е събиралъ единъ видъ данъкъ много по-законенъ отъ обикновения. Той се е разчиталъ нощно време съ своитѣ данъкоплатци, само за това, че е билъ Левски, а не султанътъ. Освенъ това, оня, комуто вземали паритѣ, волю и неволю, ставалъ бунтовникъ, така щото две цели се постигали отъ единъ пѫть. — Който е противъ насъ и цельта ни, то нека нѣкой отъ вас се преправи на турчинъ и да му удари единъ бой, и работата е свършена, — говорѣлъ той. Тая мѣрка е била най-сгодното срѣдство за заспалитѣ роби. :):):):)?!

     Другъ единъ пѫтъ — въ Ловечъ, Левски отишелъ да иска пари отъ единъ богатъ българинъ, който се обещалъ на мѣстнитѣ работници, че само тогава ще пожертвува нѣщо и ще се запише работникъ, когато види съ очитѣ си бѫдещия български освободитель.
Левски не закъснѣлъ да му се представи.

     Бѫдещиятъ работникъ билъ отъ оная категория хора, които желаятъ да се запознаятъ съ нѣкого или да се научатъ нѣщо само отъ просто любопитство. Когато дошло време да брои опредѣленото количество, то нему се не щѣло, и за това отложилъ за другия день. На уречения день Левски се явилъ пакъ при него въ кѫщата му; но жадниятъ за пари богаташъ прибѣгналъ до хитрости. Той поставилъ слугата си да пази на двора съ порѫчение — че като се яви такъвъ и такъвъ човѣкъ, да му каже, че нѣма никой и да не го пуска да влѣзе.

     Левски върви напредъ и не иска да слуша, що му говори слугата. Тоя последниятъ, додето говорѣлъ най-напредъ както се следва, захваналъ да вика на високо: „Вънъ! и по-искалъ да се хвърли върху оногова, който билъ неприкосновенъ за цѣло едно царство.

     Левски пламналъ, но не искалъ да повдигне шаеченото си палто, подъ което се криели револвера и кама. Глупавото момче, възползувано отъ неговото смущение, продължавало да вика още по-силно. Тогава Левски стисналъ дръжката на своята остра кама и забилъ острилото ѝ въ гърдитѣ на момчето, което рухнало на земята, прегънато на два ката. Хитриятъ господарь, който до това време гледалъ презъ прозореца, излѣзалъ на двора и изревалъ като заклана крава:

     — Дръжте го!“ http://macedonia.kroraina.com/zs/index.html

     Идеализирането на революционерите - Буквите, ВЪОБЩЕ не започва при социализма. Почва поне още с Вазов - ето виж ... стихотворенията му от "Епопея на забравените". През целия период на царство България това се учи в училище, портрети на Ботев и Левски се носят като църковни икони на всякакви училищни шествия, кръщават се улици на тяхно име, издигат им паметници. Култът при социализма е продължение на традицията, а не нещо с цел да се покаже, че ние не можем да бъдем революционери. Напротив - както и преди 1944 са създавани тези фалшиви идеализирани портрети като търсен образец за подражание. Поне някакъв. Не е било полезно да се пише, че повечето ни национални герои имат полукриминално и съвсем криминално минало, не са се понасяли помежду си, не са били морален образец и често не са били и чак толкова безупречни и в патриотизма си.
     Примерно същият този Касабов, който е бил сподвижник на Раковски, а после е участвал и в македонската организация, явно в някакъв момент "се е срамил да се нарече българин" и е станал Касабеану.
     Или примерно Драган Цанков, офицерите русофили и Радко Димитриев - ще говорим за тях по-нататък.

     Хора като Филип Тотю, Панайот Хитов, Ильо Войвода, Гаврил Хълтев (Бенковски), са си нещо много близко до днешните мутри отвсякъде. А от мутра лесно се става национален герой. Справка - Аркан и Захарченко.

     Колкото до това, че единствено Вазов е "виновник" за култа - не е само той. Щяло е да се намери кой да пише стихове, вероятно даже още по-бездарни, но и тях е щяло да ги учат в училище. Национализмът тогава е тренд, създаването на национални идоли - обществена поръчка.

     Интересното е, че произведенията на Захари Стоянов и на Вазов идват в много подходящо време - началото на 80-те, когато България е скарана с Русия, почва да става малко неудобно, че свободата е подарена и започват да се търсят собствени герои, несвързани с дядо Иван. И ето ти - героите от неописуемо некадърно организиран и некадърно осъществен напълно провален бунт, довел до страшни кланета, стават национални идоли.
     И интересно - и двамата автори са в емиграция в чужбина, докато в Княжеството е най-проруският режим в историята.

     Малко за целта на темата - историята не е подраздел на митологията. Тя е наука, която се стреми към истината, а ако истината не се харесва на някого-толкова по зле за него.
     И ако някакви исторически събития или герои се описват изопачено, имаме пълното право да се опитваме да търсим и ние истината, а не да се задоволяваме с изкривени и силно фризирани версии. Отдавна сме пълнолетни и не смятам, че фактите могат да са неприлични или неподходящи.

                                        Ботев.

"......хората,
дето ще кажат за мене
Нехранимайка излезе“, ....."
     Да, нехранимайко (в най-буквален смисъл). Хаймана, пройдоха. "Хъш" в момента се води за почетно звание, затова ще употребя думата "ашляк, която се ползваше в моето детство.
     Ботев е поет и революционер. Това са най-важните му характеристики. Вярно, че има само 20 стихотворения (а "пещерните антикомунисти" вероятно ще ме поправят, че са 19, щото смятат, че едното не е негово), но е поет, при това за мен - добър поет.
Харизматичен е. Това го признавам напълно и мисля, че е безспорно. Напомня Петьофи. Или даже Че Гевара. В България - Яворов (който също можеше да загине из чукарите в бой с турците и да не напише истински ценните си символистки стихотворения). Или Вапцаров, макар, че Вапцаров за мен е по-добър поет.
Или пък Висоцки.

     В момента би бил рокаджия или рапър, пеещ за политика. Ако е на запад - левичар, пишещ за правата на малцинствата и бичуващ the establishment, в България вероятно "десен".
Но и в двата случая маргинален политически екстремист.
Не мисля, че е бил човек, с който бихте искали да се познавате твърде отблизо. Луда глава, опасен и чужди и за свои. Представяте ли си какво му е било на Каравелов с такъв "сподвижник".
И сега, да не си помисли някой, че аз съм единствения, който кощунствено дърпа завесите на сакралното, ето едно списъче, което открих докато си подготвях постинга. http://zonkobg.blogspot.be/2012/05/blog-post.html

     „Краде на едро и дребно, включително прибори от кръчмите, дрехи от закачалките в читалището, пари в брой от училищното настоятелство.
     Хулиганства и мами за финансова облага много хора из редица руски, румънски и български градове.
     Извършва контрабанда през границата с Румъния.
     Организира и провежда обири с взлом, включително се проявява като касоразбивач.
     Сече фалшиви монети.
     Заплашва с оръжие и изнудва различни хора в Румъния за пари и облаги.
     Извършва въоръжени грабежи.
     Нееднократно лежи по затворите, където се бие със затворниците и ги принуждава да му дават различни неща за по-комфортен престой.
     Взима назаем пари, които „забравя” да върне.
     Гладува и мизерства само защото не желае да работи за изедническата класа. Оставя в същото благословено състояние на пост и молитва майка си и бременната си жена с дни.
     Възхищава се от и подражава на френските комунисти и руските анархисти.
     Проповядва революция чрез избиването на всички заможни хора и цялото религиозно духовенство.
     Чрез различни спекулации успява да изземе печатницата на Любен Каравелов, да го изгони и злепостави в очите на всички и да заеме мястото му.
     Подава си оставката от Революционния комитет, защото не желае чужда дума да се чува повече от неговата и не иска да иде в България да организира въстание с апостолите.
     Практиката му е след подобни благородни мероприятия известно време да се укрива, докато спре да го търси полицията.

     Ботев реално е бил недоучил студент. Не в университет, а в Одеската гимназия, но гимназиите тогава са били на нивото на днешните университети. Ако я е завършил, би имал доста възможности, но той е над това.“

     Тежките българи търговци в Одеса и водители по онова време на българския елемент в тоя град — Тошкович, калоферци, под надзора и почти под стряхата на които се е намирал Ботйов заедно с много още подобни нему българчета — не са имали причини да му не благоприятствуват. Напротив, те са гледали още да не изпуснат от кантората си сина на даскал Ботя, на комуто дарбите и събудената натура не е възможно да не им са били известни. Най-после, ако не тежък търговец, ако не висок чин в армията, то Ботйов можеше да излезе от Одеса поне обикновен кандидат на правото, историко-филолог или друго нещо, каквито станаха и се завърнаха в България много негови съвременници и връстници. Да го турим най-после на една дъска с Любена Каравелов, т.е. че той можеше да преживей скромно в Русия десетина и повече години; да се явява по два-три пъти в университета, колкото за адет; да изучи и прехвърли всичко, каквото е било написано и създадено по онова време от руския умствен живот; да си пробие път и се запознае с редакциите на няколко руски списания; да захване да събира с желязно постоянство и с убийствено спокойствие на книжовник българското народно творчество: песни, гатанки, пословнцп, приказки и пр., с които да запознава учения славянскн свят с тъмното още тогава свое поробено отечество; да пише свои разкази и повести със строга тенденция и агитация, че тоя народ трябва да се освободи, и най-после да дойде по-наблизо до брега на своята бащина земя, отгдето да почне систематическа и постоянна борба, каквато е била възможна тогава и каквато по тогавашните понятия се е считала за полезна. А Христо Ботйов, всички трябва да признаят това, можеше да стори и извърши тая деятелност: на литератор, поет, агитатор, революционер, публицист и вестникар.

     Обаче Христо е над такива неща като ученето.

     Никаква дисциплина, приличие и послущност не спирали неговите естествени влечения. Ученик от цялата гимназия, който имал най-лоши бележки за своето поведение, бил той. Гдето се проявявала най-малка протестация било против началството на заведението, било против няколко от учителите, то Ботйов непременно трябвало да бъде там. Често той бил подлаган на наказания, предписани от училищния правилник.

     Известно време го търпят, защото:

     Ако той да беше русин, то отдавна би бил изгонен и нещо повече, но тогавашните заведения, макар и сегашните в Русия, гледаха на българите много снизходително, през пръсти, така да се каже. Где свършили, где не, че били с неудовлетворително поведение през куп за грош даваха им в ръцете по едно парче книги и ги пращаха в България да будят своите съотечественици. Храни боже както правят днес нашите училища с помачетата.

     Но неговото отношение към ученето е такова:

Баща му го пита за професорите, за Тошковичови и за други светски знаменитости от Одеса, а той разказва, че се научил да язди на кон, да върти шашка, да прави борш и други такива.
     - Не бой се, тате, ти гледаш и съдиш на работите по старата школа и понятие — възразило чедото, весело и засмяно. — На твоето време хората гълтали и зобали всяка глупост, която излязвала из устата на педанта учител и на още по-педантския учебник. Тия идиотски, времена се минаха, няма ги вече в Одеса и другаде, както това е било по твоето време. Аз не зная катехизиса, много аритметически правила и сухи дати от историята и пр., но можа да се боря с всеки професор и учен. Твоите ломоносовци и державиновци, с които ви пълнели едно време главнте, днес не струват лула тютюн.

     Ботев в Задунаевка. Като учител се занимава с мазни борби. Зарязва учителството и се записва доброволец в казашки полк (интересно как се връзва с омразата му към царизма и прополските му симпатии. Казаците именно се смятат за опора на режима и са обвинявани за най-големите зверства в Полша само преди три-четири години). Краде коне (все едно сега да краде коли) и пиянства. Като казак.

     Ботйов станал още по-уважаем между казаците. В техния лагер се преселил той, с тях ял, лягал и ставал. Техният весел и безгрижен живот, техните песни и игрите „казачок“ и др. като балсам легнали на неговото сърце. А училището, а учениците, а домакинството? — Пак на гаргите и на кукумявките останали.
— Христофор Ботйович! Ти, брат, си настоящий казак-удалец, защо не се запишеш при нас волноопределяющий? Захвърли това бабешко занятие — учителството — му казал един ден началникът на казаците.
     Христофор Ботйович не си поплюл на ръката. На втория ден той влечал вече казашка шашка и шинел, влязъл в полка доброволец. Да не кажете, че това е било за чин, за кариера и от голяма нужда? Не; за разнообразие и за удовлетворение на жадната за приключение душа, която не можела да си намери покой никъде, ни в училище, ни по седенки, пехливанлъци, вълчи и кучешки общества. Наскоро се случило да имат казаците маневри. Ботйов прлучил отличие. Макар и прост солдатин, той бил тесен приятел с офицерите, първо място държал в техните интимни и невоенни работи. Кражбата в казашките полкове не е от големите пороци. Ботйов се подвизавал заедно с вярното товарищество по границата. Една нощ с десетина още казаци той ходил на десет часа разстояние в едно румънско село — да крадат един добър кон, който отдавна съблазнявал казашката алчност за хубави коне. Гдето отивал, все „молодец“ се показвал.
     Но дълго ли можеше да остане Ботйов казак и солдатин, гдето все е бил подложен на дисциплина, когато той не можа да стои ученик, несравнено по-свободен, и учител, съвсем независим вече човек? Тоя въпрос е излишен за всички ония, които дотука са следели нашия човек и неговия характер. Няколко месеца само, дордето казаците били на лагер и на по-леко и весело занятие, стоял той при тях, а после заявил, че му е невъзможно вече да стои. Офицерите, които му били най-ближни, не му правили никакви препятствия. Освен това минал по онова време Раковски през селото, който бягал от одеската руска полиция, която искала да го арестува като бунтовник. Той взел на Ботйова коня да бяга по-скоро и няколко рублици, които имал спестени, и заминал към влашката граница, а на Ботйова казал, че е срамота да си убива златното време и младините в пиянство с казаците.

     Прибрал се Ботев накрая в Калофер (има предание в Задунаевка, че го е търсила полицията), постоял там, поучителствал, скарал се с баща си и и с чорбаджиите и накрая като най-добро решение решили да го пратят да учи в Москва. Само, че той се отбил по пътя във влашките кръчми и там си и останал.

     Армаганите, които, както видяхме вече, много калоферски майки пратили до своите синове в Русия чрез Ботйова, тук, в кръчмата на Царски, се изяли между дружината. А писмата, които придружавали тия армагани, Ботйов ги турил в един плик и ги възвърнал обратно в Калофер, понеже не им знаел адресите в Русия. Писмата се получили благополучно и произвели своето действие на зачудване. Родителите му се безпокоили, и твърде основателно, да не е постигнала сина им по пътя някоя беля. Писали, питали разни познайници в Москва и други градове, но никакво известие, никой не виждал и не чувал Христа Ботйова, пропаднал без вести.

                    Дребни кражби.

     И Ботйов от своя страна не стоял със сгърнати ръце пред жестоката борба на глада, и той се мърдал. Нарочно отивали понякога да ядат на някоя гурбетска ахчийничка, гдето той икономисвал под дрехата си било хляб, било лъжици, фърколица, пията, нож и пр. ахчийски принадлежности, а после ги оставяли депозит на някой верен българин!
Той ходел и в букурещкото българско читалище „Братска любов“ да чете вестници и книги, гдето никой не обръщал на него внимание, гледали го като един от стотината българи емигранти, които пълнеха по онова време румънските градове. Свивал се в едно кьоше, навеждал очи и чел, без да се казва кой е и да се препоръча някому. Вижда се работата, че мизерията, която го е блокирала от всяка страна, дрехите по гърба му и окъсаните му обуща, които зяпали като ламя, произвеждали са известна скромност и срам. Трябва да кажем и това, че Ботйов е обичал твърде много да се носи чисто и прилично, с бяла риза и с черни дрехи. В това отношение той не прилича на хората с неговите идеи и принципи било в Русия, било другаде. Веднаж, когато имало в читалището високи посетители със самурените кожухи, той откачил на едного палтото, което изпукало на гърба му, и станал невидим към воденицата. Една нощ само се загънали с тая топла дрешка, защото по-скоро трябвало да се продава.

     Сериозни грабежи и престъпления по времето, когато Левски обикаля България и прави комитетската мрежа.

                                 Грабеж с изтезаване на жертвата.

     Но имам на ума си един план, който мисля да изпълня, па тогава да тръгна — казал тайнствено непознатият и се огледал наоколо си. — Тоя план е да туря на ръка златото на някой разбойник аристократ, моето според мене е нещо простително — пришепнал непознатият на ухото на нашия Христа.
     Това било доволно. От тая вечер Ботйов и непознатият бивши прокурор се побратимили за взаимни действия. А знаете ли кой е бил негова милост бившият прокурор? Нико Георгеско, познат вече на българските читатели по-късно по своите действия в Стара и Нова Загора[11]. И започнали вече борба срещу буржоазната собственост, която се нарича на комунистически език кражба. При Флореска, Шапченко, Кьбсето, Дишката, Троенчето и пр.; присъединил се и Нико Георгеско. Научили се, че в Мачин надало някой си турчин митничар, който имал няколко хиляди лири и живеел усамотен на края на града, до Дунава. Нощно време, когато Дунавът бил замръзнал, дружината минала в Мачин и сполучила да влезе в жилището на турчина. Мъчили го, търсили лирите, но напусто. Кьосето и други искали да заколят жертвата, но Ботйов го запазил. В къщата му намерили много тютюн, на денкове, за които разсъдили и намерили, че струва да се вземат и пренесат в Браила. Всеки задигнал по един денк, а някой имало, който взема и по два. Но когато наближили града, напада ги румънският караул. Бяг, кой накъдето види и кой както може да хвърли денка.

                              Опит за взломна кражба.

     Но станалото — станало. Трябвало да се пристъпи към други, по-реални предприятия, Флореско и Георгеско си имали грижата за приготовлението на инструментите, с които ще да чупят и режат врати и каси. За нашия герой оставала командата. По верни сведения научили, че в касата на един румънски търговец, който продавал каси, имало до 30000 наполеона. Търговецът живеел в Галац, следователно и дружината отишла там. Щом се прибират хората от чаршията, нашите търговци спущат котва до вратата на магазията. Тая врата била дотолкова здрава, щото дордето я разбият или прережат, минало се среднощ. Понеже търговецът, както казахме, бил продавач на каси, то пред дружината се изпречил океан — в коя именно каса са парите. Георгеско решил задачата. С малко фенерче в ръка, като биволско око, той отивал при всяка каса, която чукал с пръстите си, като кога се опитват узрелите дини. „Тая е тя“ — казал той и дружината се налепила около показаната виновница, която като легнала на земята, червата ѝ се обадили със своя нежен глас и вдъхнали сила и живот на борците. Касата с парите била вече в своята агония, когато започнало да се чува нещо шум отвън. Проводили едного да види какво е, той се не върнал вече. Проводили втори, също. Отишел най-после сам Ботйов. Щом надникнал от вратата, повече не му трябвало вече: било се съмнало и хората си отваряли наоколо дюгените. Той се върнал и извикал на останалите, които режели и чупели още, да бягат, като им казал, че сам господ ги наказал. Всичките търтили да бягат, но Георгеско се залепил като пиявица от студеното желязо, не иска да знае. Ботйов го опъва за дрехата, а той ся забива ноктите в жертвата.
     — Бягай да бягаме, че се съмна! — говори Ботйов.
     — Остави ме, братко, остави ме по-добре тук да умра, отколкото да излязвам с празни ръце — отговаря Георгеско. 

     Най-после излезли и господарят на мазата влязъл. Щом той съгледал своята любима каса повалена на земята и проядена от едната страна, изревал, колкото си може, и паднал пред вратата в безчувствие.     :):):):):)!!!!

                     Още един грабеж.

     Един руски скопец, който продавал икони, Ботйов се запознал с него и го викнал да го заведе дома си уж, да си купи фамилията му няколко парчета. Скопецът бил възхитен, че се срещнал с човек земляк, който му говорил езика. Като вървели из една тъмна улица, Иван Дългият натисва скопеца изотзад, у когото намерили около 500 рубли. Ботйов набързо сграбил половината и ги върнал на стопанина им, за което по-после го осъждала хъшовската среда, че не правел добро. До вечерта още рублите били сортировани между гладните хъшлаци.
     Тежката артилерия била готова вече да настъпи в пълен състав. Най-напред пострадала касата на браилския гражданин Скарлат Стратович. Желязната каса се разбила твърде сполучливо, но напусто. Намерили вътре много часовници, залог, види се, но часовник можеш ли продаде? Пари имало, но слаба работа, само за цилиндър на Георгеска и храна за Ботйовите адютанти на два-три деня. Второ жребие паднало върху касата на някого си Коста Василев, който бил заклет враг на емигрантите. В тая каса съвсем силно духал вятърът: 50–60 франка, само гологани, намерили и един запис от 1000 наполеона, който бил оставен от братя Симови. С гологаните си напълнили джебовете и си излезли почтено, като ревизори.
Трябва да кажа, че и тия нощни обири на Ботйова са били достояние на всичките му малко-много приближени. Той не ги е криел от никого, на всички ги е разказвал с най-дребните по-дробности, считал ги е за нещо обикновено, за негова длъжност. В. Попов, който го е наблюдавал най-внимателно, разказва, че когато разбили първата каса с Георгеска, който режел най-много, то Ботйов бил на другия ден във възхищение.
— Той е гений, той е талант, той е човек за обичане! — говорел Ботйов пред двама-трима души. — Ако вие го би видели как той се приближава до касата с генералско хладнокръвие, как си поплюва на ръцете и как реже желязото като прясно сирене, то би го целунали. Велик човек! Рядко се раждат подобни личности. Ботйов изпитал, че около 1848 г. покойният Раковски ограбил един влашки капитанин. Взетата сума, която била около 5000 жълтици"

     Това са сериозни суми. На днешни пари - от няколкостотин хиляди, до почти милион евро. Зависи какви точно са "жълтиците".
Тук има едно изнудване и шантаж, неуспешни. Накрая Ботев благородно се отказва да вземе парите. Продължава в същия дух, влиза в затвора.
След излизането от галацкия затвор отива в Букурещ.

     Фалшификатор на пари.

     Тулешков видял в стаичката си Узунджовския панаир.
     — Какво си се развикал бе, маскара? Влизай де! — му казал Ботйов, който отворил вратата, колкото да се нацеди Тулешков вътре, който бил гологлав, разчорлавен и със запретнати до лактите ръкави, почернял и изгорял от кюмюр и огън.
Стаичката на Тулешкова имала следующето дередже: в собицата, гдето имало място и за готвене, горял силен огън, на който врели няколко железни съдове с неизвестна жидкост. Отстрана имало едно малко духалце, с което един раздухвал, а други бъркал в гърнетата. Върху една масичка имало около 20–30 малки гипсови чашички, наредени като батарея. К. Тулешков влязъл като в небрано лозе. Освен Ботйов в стаичката се въртели още 4–5 души, всичките със запретнати ръце, всичките изпотени и почернели. Онова, което поразило и вразумило Тулешкова, било това, че на земята, върху едно простряно палто, имало турени, около 500 рубли, нови-новнинички, но още неогладени. Тулешков разбрал, па и читателите са разбрали вече, че тук се секат калпави пари: повечето руски рубли, турски лири, бешлици и пр. Майсторът им бил Петър Дългият, наречен Татмата, родом от Болград, златар по занятие. Останалите другари били: Димитър Македонски, Иванчо Бесарабчето и племенникът на Ив. Адженова. И като влязъл Тулешков, те следвали да си работят, не се стеснявали от неговото присъствие, понеже и той чалдисвал малко на тая черга. Той протестирал и обявил на тия ортаци на султана и на цар Александра, че ако не напуснат още тая минута почтената му квартира, ще да ги предаде сам. Разяснил им, че стопанинът на къщата, старият арменец, е в подозрение, вече, работата е открита.
     Нашият поет изгледал твърде накриво своя ученик Тулешкова, когото слушал да му чете морал, да продава краставици на бахчованджията. Казал му, че тия интриги са от страна на Л. Каравелова и заповядал на другарите си да събират чуковете и си потърсят друго прибежище. Ботйов останал с Тулешкова, който го завел да обядва, и дал дума, че няма да ходи вече при тях, т.е. при Петра Татмата. Но същия още ден, като останал сам, затекъл се да ги намери в новата им квартира. Тъкмо-що да отвори пътната врата, видял, че полицията с двама-трима комисари заграждала вече жилището им! Без да се усети, в няколко минути се намерил той в печатницата на Каравелова, с една реч, простият случай го отървал от участта на другарите му, които били хванати и осъдени на осем години във влашката тузла.

     През тези двете години, през които обирджийства, напълно е зарязал интелектулните занимания.

     От най-напред разговорът бил натегнат между двамата списатели, повече говорел Каравелов, а по-малко Ботйов. Съвети, упреквания, изобличения, морал и осъждания се слушали в думите на първия, държал той ролята като баща към син. Ботйов се прозявал — повече от глад може би, — възразявал тук-там и често изговарял: „Глупости.“
     — Колко време, как не си вземал в ръката си перо и не си прочитал ни една книга? — попитал Л. Каравелов.
     — Откогато издавах Дума, значи, две години — отговорил нашият с презрение и ирония.

               Накрая се опитва да организира убийството на Любен Каравелов.

     Ботйов не искал ни да чуе за подобни извинения. Той станал изведнаж твърде жесток към своя по-стар учител. Каравелов почнал да се третира като най-опасен човек за българския народ. При Ботйова се присъединили С. Стамболов, К. Цанков и много други от младите. С. Стамболов отишел един път с револвер да иска сметка от Л. Каравелова. С. Заимов, който е бил в това време при него, коректор на „Знание“, разказва, че Каравелов заплакал и избягал от печатницата. Под тия впечатления той написал стихотворението:
"Ти ми казваш, зимбил цвете, че не можеш да блестиш…"
     Ботйов отишел още по-далеч. Подкоркал някои от хъшлаците, правят, струват — да убият Любена. Нашият Бенковски имал злочестината да взема на себе си тая роля. Хляб продавал той по онова време в Букурещ и бил един от редовните посетители в редакцията на „Знаме“, гдето Ботйов всяка вечер, заобиколен от 25–20 хъшове, държал лекции по разни въпроси, в това число и за Каравелова, че е човек опасен. Наговорил той Бенковски, че ако иска да заслужи на своя народ, то трябва да убие своя копривщенски съотечественик. Бенковски, който тогава още апелирал към първенство, от честолюбие бил принуден да се съгласи. Като си размислил обаче, че човекът, който писал за България толкова години, който карал и самия него да плаче, когато чете „Неда“, „Мъченик“, „Дончо“ и пр., може един ден да ѝ бъде пак полезен, не му допуснала съвестта да дигне ръка. Но за да се яви с чисто лице и пред Ботйова, скроил си следующия план: да отиде в печатницата на Л. Каравелова да си купува уж книги за четене и да демонстрира по такъв начин, щото да даде да се разбере, че крои някакъв си план. И действително, той отива в печатницата и пита за книжки да си купи. Дали му няколко, които той пребръща из ръцете си, огледва се наоколо си, бърка си под палтото, отгдето се подавало револвер, и пр., и пр., така щото ясно можал да определи и заяви на присъствующите Любенови хора, че целта му не е книжки. Разбира се, минутно било известено на Каравелова за присъствието в печатницата му на страшния хъшлак. Сиромах Любен, както пишел на масата си, гологлав изхвръкнал из прозореца. Сам Заимов, който бил уж на страната на Любена, заминал за Браила и почнал издаването на едно одърпано вестниче, Михал, което се пълнело от едина до другия край само с псувни против Любена.

                      И от собственото му писмо до Драсов.

"Где го Раковски, за да станем другари и да преобърнеме всичкото хорско злато на олово и на желязо! А сега прави сметка на гологани, които даже и на хляб не стават. Драсов! Аз съм готов за целта да употребя всичките страшни средства освен подлостта и лъжата, защото преди всичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти…"

     Преди да приключим с Ботев, малко за майка му и жена му.
     Няма как да се каже, че Христо е бил добър син или съпруг. Той бил отдаден на начина си на живот - на кръчмите, на пропадналите си другари, обирите, песните и поезията. И на Революцията, разбира се.
     Обаче това си е изглеждало като да е пройдоха. Или както се изразява Георги Живков "хаймана" и "вагабонтин". Имал е възможността да работи и да се издържа. Христо и Евлоги Георгиеви са му близки роднини, той е достатъчно образован и умен, могъл е да почне достатъчно платена работа по всяко време - или при тях, или при някой като Тошкович в Одеса или в края на краищата като учител. Но за него всякаква подобна работа е била ограничение на свободата му, а Христо и Евлоги е мразел до дъното на душата си.
Да, по принцип може да се каже, че той е жертвал личното си и на роднините си щастие в името на Революцията и на Свободата и т. н. Възможно е и това да е правилната интерпретация. Абсолютно съм съгласен, че това не е невярно.

          Но се замислям за Венета и за майка му.

     Венета явно е била доста смела жена. Зарязва мъжа си, взема си детето и отива в чужбина. И това още по турско време! Слава богу, отива при доста богат роднина - митрополит Панарет и е вуйчо и я прибира при себе си в Букурещ. Тя реално започва да върти къщата му. А Ботев мрази и Панарет в червата, нарича го Магарет и го хули във всеки брой на вестниците си. И точно за хулителя на своя вуйчо и благодетел, тя пристава. Напуска богата къща на вуйчо си и отива в мизерията с Христо. Явно е било голяма любов. Църковен брак - няма такъв, Ботев не вярва в това. Прави и дете и я зарязва без пукната пара, ама съвсем буквално, с бебенце на един месец, заминавайки с четата.

                  Не е лесно да си до "велик" човек!

     На Венета и се налага да се моли на вуйчо владика да си я прибере, но той естествено е обиден и само и дава малко пари за да се прибере в Търново, след Освобождението моли за пенсия, която била мизерна - 30 лева. Мизерия си е било наистина, въпреки, че горе долу отговаря на днешни около 500 лв и вероятно повечето хора са имали още по-ниски доходи. Пенсията на бащата на Владимир Димитров-Майстора например е била 11 лв.

     Тя неколкократно пише унизителни молби да я увеличат, но безрезултатно. Даже Стамболов на улицата се прави, че не я познава.

     Накрая вуйчото владика си я прибрал, а като умрял, и оставил огромно състояние, което и позволило "гордо да откаже" вече пенсията.

     Майка му Иванка след смъртта на даскал Ботьо изпаднала в мизерия и отишла при сина си в Букурещ. Но там я чака още по-голяма мизерия. И глад в най-буквален смисъл. Понякога по два-три дни. Накрая отива икономка при братовчед си Евлоги Георгиев, а Ботев я кара да не ходи, при оня, когото той мрази, а да си гладува при него.

                       "Ще кажат хората, нехранимайка излезе"

     Ама хич не е лесно било покрай него.

     Скоро ще има продължения.

 




Гласувай:
6



1. gardener - Истината, жестоката истина,
27.01.2023 16:56
винаги е недолюбвана от историята и набедените лица, наричани историци. Историята или миналото са разтегливи и завиват националните идеали, дори ги опакова нежната ръка на Историята, тя не е наука, а наукообразен инструмент за влияние на 90-98% от популацията. "Всички са маскари", някой са си наши маскари, други са чужди такива. Историята не е наука, а проститутка, влияеща се от този, който си плати. В годините платата е различна - звания, чинове, медийна известност, жени-мъже, според вкуса на автора, хубаво ядене, хубави имоти, ихтибар, грантове и обладаване от първите лица на властта... Черни или бели, тази жена - Историята с леко поведение е избрала тези хора за наши национални герои и знамена, кои сме ние, че да говорим друго, освен официалното - ние сме нищо, само обекти или обикновени човеци, зяпащи порно канала на нашата си история, официално и без да се чувстваме ръкоблудци, какво друго ни остава, освен да викнем... "Българи над всичко!" или запеем песен патриотична писана от пишковеца Вазов за каквото и да е - гробищата над Сливница, Шипка или образът невъзможен. И въпреки това - Да живее България, ще мрем, ако трябва с името на Левски, Ботев и Раковски на уста.(и ще живеем, колкото ни дават да го правим, че и ние сме не по-малки хаймани, предатели и хрантутници от тях) Да се подша ли? - Ганю ми е името, ако се налага.
цитирай
2. dobrodan - Градинарю, ако трябва, ще умра за България.
27.01.2023 17:22
Определено обаче няма да е с имената на Ботев и Левски на уста.
Повечето от причините ще изложа в постинги.
Имам основателни съмнения, че не Левски е висял обесен.
Засега толкова.
Впрочем, историята на Левски не свършва дотук, има и продължение.
цитирай
3. getmans1 - Миналото ни е такова каквото е било а ...
27.01.2023 18:27
Миналото ни е такова каквото е било а за бъдещето няма как да сме категорични, че не зависи само от нас и затова ще си позволя две чужди мисли;

- „Няма светец без минало и грешник без бъдеще" - Оскар Уайлд

- „Свободният не трябва да доказва, че е достоен за собственото си минало." - Дуайт Д. Айзенхауер.

Въпросът според мен е, че миналото каквото и да било не бива да ни успокоява а, бъдещето както и да си го представяме не бива да ни задоволява.

Иначе благодаря за линка бях си го отворил преди време но не го запаметих и го загубих ... сега няма да допусна тая грешка ... и ето как ще се поуча от миналото си, хахаха ... и ще си имам „сламка" за в бъдеще.
цитирай
4. dobrodan - ТОВА Е ЦЕЛТА НА ТАЯ ПОРЕДИЦА, Getmans.
27.01.2023 18:48
"С дължимото уважение към миналото и поощряване на бъдещето".
За да направиш крачка напред, трябва да стъпиш на нещо.
Внимателно, защото нещото може да се окаже хлъзгаво и да мирише неприятно.
Предупреден значи въоръжен.
цитирай
5. mt46 - И
28.01.2023 00:03
все пак Левски и Ботев са титани в сравнение с мутрите Борисов, Пеевски, Доган и съмутрениците им...
цитирай
6. dobrodan - Механизмът, по който от мутра се става титан,
28.01.2023 10:01
ще бъде ясно посочен в следващия постинг :).
цитирай
7. kirk - Полезни сведения
02.02.2023 13:52
Полезно е да се знае! Познай себе си, казвали древните, пък тогава съди другите!
Историята не е баница - режи па яж! Стига заблуди и самозаблуди. ГИБИ и ЛИБИ следва да бъдат официално изхвърлени от научна употреба като манипулирани фалшификати, а бълг. екип към Уикипедията да бъде сменен с истински научни експерти, но след една чистка в БАН, откъдето да бъдат изхвърлени откровено отместени ментално индивиди като В. Вачкова!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 1043309
Постинги: 381
Коментари: 4984
Гласове: 4143
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031