От няколко години “сърфирам” из БЛОГ.БГ. Като АНОНИМЕН посетител. И никой не може да ми каже “копче”, тъй като основната характеристика на блога, с която започва всяка негова реклама, е: “БЛОГ.БГ е свободна платформа за обмен на мнения”. Което предполага, че всеки жител на планетата с достъп до Мрежата може да общува с всички други ползватели на блога.
Самата истина не е точно такава, малко е “пипната” – свободно може да се чете всичко, но публикуването на собствено мнение или коментар е под контрол – човекът трябва предварително да се регистрира в БЛОГ.БГ. Тук аз не мога да кажа “копче”, защото и според мен е редно, ако участваш в някакъв спор, да не си анонимен. Така е и по света. Само че...
Само че в България все още не е “като по света”. И не годините след Десети ноември трябва да броим, не те са много или малко. Причината е, че на българския народ все още не му е “увряла главата”. Все още е склонен да “яде солта от стария чувал” вместо да се напне да извърши Промяната. Да забрави старата комунистическа подредба на живота си и да не се страхува от новия демократичен ред. Изобщо не си струва заради страх от новото, гузност, зле разбрана синовна грижа към старите си родители, нерешителност или прост тарикатлък да отлагаме Деня на падежа. Не можем да го отложим този Ден!
Но аз се отклоних от конкретната тема, която касае БЛОГ.БГ.
Блогът не се намира в добри ръце. Стопанисва се от хора, които нямат за цел да дадат платформа за РАЗЛИЧНИ МНЕНИЯ на четящите блога, а съвсем открито, арогантно и доста често с наглост налагат СОБСТВЕНИТЕ СИ РАЗБИРАНИЯ за българското бъдеще. Не говоря наизуст.
Ето какво очаква анонимния читател на блога. Влиза той в сайта по стандартния начин, като напише в полето за търсене на Гугъл “Blog.bg” и натисне Enter. Отваря се първата страница на сайта, където НЯКОЛКО МОДЕРАТОРИ на блога, а не статистика на най-търсените постинги за момента (както е по света), НАЛАГАТ своя избор. И знаете ли какъв е той? – От 10-12 предложени ви за четене постинги, ако намерите един-два за демократичния избор на България, пак добре. Хвърляйте си шапките от радост. Затова пък поне 5-6 постинга са открито “русофилски”. Което също е демагогия – Упорито се налага твърдението, че ако не харесваш Русията на Путин, ти си против руския народ. Което е една огромна ужасна комунистическа лъжа! Глупава пропаганда за глупави хора. Путин и следовниците му, както и неговите създатели, НЯМАТ НИЩО ОБЩО с народа на Русия! Хайде сега прибавете към всичкото това умишлено стимулираното от модераторите внимание и ухажване на “фър-фър” постингите на някои - жени в повечето случаи, които най-подробно осведомяват световната общественост с какви чувства се събудили сутринта и колко пеперуди са видяли през деня... Не им стига Фейсбук, та налазили и в блога! Но така много успешно се опростачва аудиторията, което отблъсква анонимния посетител. Особено ако е тръгнал да сърфира из блога, не защото се чуди какво да прави.
Ако АНОНИМНИЯТ посетител на БЛОГ.БГ се интересува от това какво мислят ПИШЕЩИТЕ блогъри, за да изгради или коригира собствено мнение, той лесно преодолява описаните токущо модераторски... пристрастия, да ги наречем.
Дори модераторите на БЛОГ.БГ да са проявили “особеното си” старание да скрият стойностните постинги като не им позволяват да се появят на страницата на блога, лесно можете да ги намерите. Необходимо е само да знаете ника (името) на блогъра, който ви интересува, да го изпишете в полето за търсене на Гугъл или на самия БЛОГ.БГ и да натиснете Enter. Ще влезете направо в “подсайта” на блогъра, който търсите и ще видите списък на всички негови постинги.
ВСЕКИ РЕГИСТРИРАН блогър получава собствен “подсайт” в рамките на БЛОГ.БГ, чието име се образува автоматично от ника на блогъра и разширението .blog.bg. Например моят “подсайт” в блога е pitatlimedejzorata.blog.bg. ОСОБЕНО ВАЖНО: името на блогъра трябва да бъде изписано съвсем точно. Иначе търсачката няма да го намери. Внимавайте, ако името на даден блогър съдържа някакви цифри. И те трябва да бъдат изписани, защото са част от името. Например, ако търсите chavdar да речем, ще трябва да изпишете и цифрите 01 – chavdar01.blog.bg, за да видите списъка на глупостите, пардон – постингите, които е публикувал този пернишки блогър. Ако искате обаче не само да четете, но и да проведете разговор с даден блогър, ще трябва - казах вече - да се регистрирате в БЛОГ.БГ или ако сте регистриран блогър, да се “логнете”. Т.е. да влезете в своя акаунт и да станете online – видим за другите.
На мен лично през изминалите 3-4 години не ми пречеше да съм анонимен, т.е. само читател в БЛОГ.БГ. Разгръщах блога като вестник – четеш, ядосваш се или се кефиш, но да съобщиш нещо на журналиста, написал материала, е невъзможно. Можеш само да използваш вестника за подпалка в камината. (Че и това понякога не е препоръчително. Не знам дали сте забелязали, че различните вестници горят по различен начин. Има едни например, няма да споменавам кои, горят със зловещ зеленикав пламък. Като че ли са намазани с отрова.)
Обаче...
Сигурно и на вас ви се е случвало да си пътувате спокойно и замечтано в градския транспорт, когато нахална циганка вдига скандал на контрольора и налита на бой, защото й поискал да си покаже билета, а тя няма такъв. Тогава ви кипва и от графа “незаинтересован” минавате в графа “обществено ангажиран”. Особено, ако в момента виждате как малкото й циганче преджобва другите пътници. Горе- долу същото се случи и с мен. В късната есен на миналата 2017 година гледах, за пореден път!, как една арогантна “червена” нахалница безочливо се представяше за “синя” демократка. По коя телевизия, дали “на народа” или “на истината”, ще ви излъжа. Това няма значение, защото Божана Димитрова – да, точно за нея става дума , собственичката на пловдивското издателство “Жанет 45” - се е появявала и по БНТ, в “деня започва с култура”, “на кафе”, “библиотеката”, а може би и в “плюс това”. Тогава ми прекипя. Чакайте преди да декларирам “конфликт на интереси”, да бъда съвсем точен. Издателството “Жанет 45” може в момента да е собственост на сина й, но че тя му е основателката, дала е парите за него и го е кръстила фукливо на себе си, е ясно. Както се казва, доказателствата се пазят в редакцията.
Сега за конфликта ми на интереси. От една страна вероятно родово съм “натоварен” с литературни интереси. Откакто се помня съм заобиколен от библиотеки, ама не секционни витринки с книги, а цели стени с рафтове. На дядовците и бабите ми, на майка и татко, на семейството ми. Ако река да продам на антиквар само книгите от моята библиотека, по два лева средно едната, като нищо мога да си купя половин “форд фокус” от 2010-та. Ако и жена ми реши същото за Адлер, Кларк, Стийл и С-ие, става цял “Форд”. От друга страна, по-спорната, защото е емоционална – харесвам много книгите на един български автор. Комуто предложиха преди десетина години да стане член на Съюза на писателите, а той отказа. И поради тази причина на една, и на следващите след нея негови книги, им беше отказано издаване, включително и от 70-годишната, тогава, Жанет. Защо? – потърсете подробности в постингите „СТАРАТА КЪЩА“, публикувана на 8-10-2014, http://dobronameren.blog.bg/lichni-dnevnici/2014/10/08/starata-kyshta.1303242 и „ТОЗИ НАЙ-ТЕЖЪК ТОВАР ЗА ЧОВЕКА“ от 21-08-2015, http://dobronameren.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/08/21/tozi-nai-tejyk-tovar-za-choveka.1385569
Книгата се нарича “Семейството и другите” и представлява на практика семейна сага, която проследява живота на една българска фамилия. Разказът започва около 1920 година, когато са родени първите дядовци и баби, за да продължи с живота на техните деца в социалистическа България, после идват синът и снахата, захапали от Комунизма и Прехода, и техните деца и внуци, които живеят в нашия днешен живот и онзи, който още не ни се е случил. Става дума за годините до 2040 година. Това са около 120 години на нашата България.
Не се съмнявам, че ще дойде времето “Семейството и другите” да се чете като “Под игото”. И нямаше да пришпорвам Съдбата да извади на бял свят тази книга, докато все още е жив авторът й, ако Божана Апостолова със своята арогантност не ме беше подтикнала да го направя. Създадох си блог в БЛОГ.БГ – pitatlimedejzorata.blog.bg с единствената цел да публикувам в Интернет книгата “Семейството и другите”. Да се чете и разпространява безплатно! Това беше в средата на декември. Преди седмица публикувах и последното 27-мо парченце от книгата, наречено “СИД – torrent 27”. А съм прибегнал до надробяването на сагата на 27 части, тъй като такива са правилата на блога – в него постингите не бива да бъдат по-големи от 7 машинописни страници. Това създава трудности при четенето и още повече при прехвърлянето на постингите в текстови файлове, които трябва да се принтират поотделно и после да се подвържат в една книга, но колкото – толкова.
Ако питате защо публикувам чужда книга, отговарям веднага: питал съм автора й и съм получил неговото съгласие. А каква е връзката между него и мен, няма да ви кажа. Обаче ще ви дам жокер – в “Семейството и другите” той се казва Борис, а аз съм Атанас.
Няма да се заричам, но отново минавам в “четящ режим”. Ще използвам блога си pitatlimedejzorata.blog.bg само да чета и евентуално да давам собственото си мнение като коментар. Дали ще спазя това свое обещание? - Не знам, надявам се. Зависи много дали няма да видя в трамвая пак онази нахална циганка, която дига джангър с мисълта в суматохата да пребърка няколко чужди джобове. Говоря образно.
ЧОВЕК ПРЕДПОЛАГА, ГОСПОД РАЗПОЛАГА...
Мисията невъзможна
