Постинг
03.09.2019 17:57 -
Хамбарът
Автор: schumpov
Категория: Политика
Прочетен: 564 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.10.2019 12:36
Прочетен: 564 Коментари: 0 Гласове:
8
Последна промяна: 26.10.2019 12:36
Хамбарът беше най-старата сграда в нашия двор, а може би и в цялото село. Никой в семейството или от роднините ни нямаше спомен кога и от кого е построен. Беше уникална постройка. Беше! Представляваше сграда с размери около 4,5м./4,0м, дървена сглобка върху десет камака "квадри". Гредите и колоните бяха от сърцевината на дъб, а стените бяха от дъбови талпи "шинди". Вместо пирони бяха използвани дървени клечки. Ковани цигански пирони и панти имаше само на вратата и те стояха по-скоро като декоративен обков. Квадрите бяха докарани от "Калето", древна тракийска ,а по-късно и римска крепост, някои казват че било тракийски царски дворец, а други, че било римска казарма. Каманите бяха разположени по един в ъглите, по средата на дългата страна на сградата и един вкопан на половина за стъпало. Хамбарът бе разпределен на четери отделения, две по дългата страна ,по едно от страни и между тях едно за достъп до всички.Дълбочината им беще над човешки бой, защото преди вършитба, някой за да ги измете му спускаха стълба за да влезе и излезе. Единствената сграда оцеляла в двора ни след пожара по време на Априлското въстание 1876г. бил хамбарът. Тогава цялото село Красново с хора и добитък , по древния римски път се качили в Капривщица, като се върнали заварили пожарище.
През 1958г. влязохме в ТКЗС. Това бе първата година когато хамбарът остана почти празен. През !960г отчуждиха част от двора ни заедно с кладенеца, на който пояхме стоката, голямата порта за кола и добитък и част от стопанска постройка. Щяха да строят нова сграда-Битов комбинат, където да съберат всички занаятчии, бръснари, шивачи, плетачи, обущари и разбира се канцеларий за чиновници управници. Налагаше се да отворим нова порта, зад къщата , онези три метра отстояние от съседите, когато е спазен законът. Но по-навътре в двора входът се затапваше от хамбара. Трябваше да се събори.Той , хамбарът така и така вече стои празен, за нищо не служеше освен кучето и кокошките да се крият под него на сянка. Така се успокояваха докато го разрушаваха, но им се плачеше. В един момент баба заплака и с глас занарежда - Няма хамбар, няма зърно ,няма стока, няма хляб, от тук нататък няма и живот, пусто опустяло и текезе и село. Събориха го. Дървенията влезе в употреба, даже някой неща още могат да се видят. Четири от камъните ги изтътриха на улицата до входната вратичка и се ползваха за сядане вместо скамейки. Другите бяха разбити за зидария, по-късно на един кмет му пречеха и тези за сядане , разчукаха и тях, прекара ги тате в празен двор уж зо строеж, но още си са там не употребени.
Както повечето села в България и с.Красново замира. Образуването на текезесетата беше първата най-важна крачка за унищожаването на селата и сегашната демографска криза. Селото и квартала около минералните бани са имали утвърден регулационен план още през 1926 г. с перспектива за развитие като курорт. За увеличаване на обработваемата земя на ТКЗС от регулацията на селото са изключени около 25 квартала и десетина от регулацията на Красновски минерални бани.
Много домове в селото са изоставени и се самосрутват. Кварталът около баните се обезлюди. Камъните от квадрите, които тате закара на празния парцел не влязоха в употреба, парцелът остана незастроен и запуснат, плащам му данакът и такса смет въпреки ,че целогодишно от там не изхвърлям смет.
След някой ден някои ще празнуват 75 години от освобождението, с какъв акъл не знам.
Неправилно употребих думата "празнуват", вече нямяме празници, те ще "ЧЕСТВАТ".
През 1958г. влязохме в ТКЗС. Това бе първата година когато хамбарът остана почти празен. През !960г отчуждиха част от двора ни заедно с кладенеца, на който пояхме стоката, голямата порта за кола и добитък и част от стопанска постройка. Щяха да строят нова сграда-Битов комбинат, където да съберат всички занаятчии, бръснари, шивачи, плетачи, обущари и разбира се канцеларий за чиновници управници. Налагаше се да отворим нова порта, зад къщата , онези три метра отстояние от съседите, когато е спазен законът. Но по-навътре в двора входът се затапваше от хамбара. Трябваше да се събори.Той , хамбарът така и така вече стои празен, за нищо не служеше освен кучето и кокошките да се крият под него на сянка. Така се успокояваха докато го разрушаваха, но им се плачеше. В един момент баба заплака и с глас занарежда - Няма хамбар, няма зърно ,няма стока, няма хляб, от тук нататък няма и живот, пусто опустяло и текезе и село. Събориха го. Дървенията влезе в употреба, даже някой неща още могат да се видят. Четири от камъните ги изтътриха на улицата до входната вратичка и се ползваха за сядане вместо скамейки. Другите бяха разбити за зидария, по-късно на един кмет му пречеха и тези за сядане , разчукаха и тях, прекара ги тате в празен двор уж зо строеж, но още си са там не употребени.
Както повечето села в България и с.Красново замира. Образуването на текезесетата беше първата най-важна крачка за унищожаването на селата и сегашната демографска криза. Селото и квартала около минералните бани са имали утвърден регулационен план още през 1926 г. с перспектива за развитие като курорт. За увеличаване на обработваемата земя на ТКЗС от регулацията на селото са изключени около 25 квартала и десетина от регулацията на Красновски минерални бани.
Много домове в селото са изоставени и се самосрутват. Кварталът около баните се обезлюди. Камъните от квадрите, които тате закара на празния парцел не влязоха в употреба, парцелът остана незастроен и запуснат, плащам му данакът и такса смет въпреки ,че целогодишно от там не изхвърлям смет.
След някой ден някои ще празнуват 75 години от освобождението, с какъв акъл не знам.
Неправилно употребих думата "празнуват", вече нямяме празници, те ще "ЧЕСТВАТ".
В БЪЛГАРИЯ НЕ Е ИМАЛО "ПАРТИЗАНСКО ...
Искам да знам умееш ли да бъдеш верен
„Аз просто не искам да съм родител”. Тов...
Искам да знам умееш ли да бъдеш верен
„Аз просто не искам да съм родител”. Тов...
Няма коментари