Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.05.2020 09:23 - Приказка за малкото цвете
Автор: valben Категория: Поезия   
Прочетен: 3320 Коментари: 6 Гласове:
21


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

ПРИКАЗКА ЗА МАЛКОТО ЦВЕТЕ

То беше малко цвете. Попадна съвсем случайно в неговата градина. Самото цветенце не помнеше по какъв начин се бе озовало на това място, просто се събуди насред многото цветя. В началото въобще не виждаше заобикалящите обитатели на градината. Чувстваше се единствено и най-красиво. 

„Ах, колко е хубаво тук! – помисли си цветенцето. Така започна да живее. Заживя там, в голямата градина пред неговия дом. Всеки ден чакаше да го види как минава. Чакаше, чакаше... просто да мине, да полее всички цветя, да ги погледне, да се порадва на всяко едно от тях и после отново да си отиде.

А отсреща в дома му, до прозореца, имаше саксия и в нея извисяваше снага още едно цвете. То не беше като останалите растения в градината, беше различно. Декоративна палма. Той не спираше да се любува на красотата на това цвете, не спираше постоянно да го дарява с любовта си. Сякаш... сякаш то беше по-специално от другите. Ден след ден, гледайки как отделя повече любов, как се грижи за специалното цвете, нещо в малкото цветенце умираше. Но какво можеше да направи? То беше само едно малко градинско жълтичко цветенце. Как искаше той да се радва и на него така както на онова красиво екзотично създание.

Онази палма – така висока, с дълги изящни листа. Тя стоеше там, до прозореца в спалнята му, толкова близо до него и когато спи и когато е буден. Винаги там! Винаги до него! Та около цветето от градината имаше още толкова много цветя! Големи, малки, всякакви! И всичките толкова
красиви. Дори с тях не можеше да се сравнява, та с палмата ли...

Една нощ забеляза небето. Там съзря ярко грейналата луна и хилядите разпилени около нея звезди. Така бяха всички те –  той, то и всички останали цветя. Да, той даваше любов на всички, но едно цвете обичаше повече. Сякаш то беше неговото слънце...

След тази нощ започна да увяхва. Не знаеше защо, но вече не беше щастливо, че е в неговата голяма градина. Не беше щастливо, когато той идваше сутрин, защото после пак си отиваше. Искаше й се да вярва, че може и да не е единственото цвете в неговата градина, но е най-красивото. Ала не чу такива думи. Нямаше как да долови подобни думи, а нямаше и кой да ги прошепне. Такова беше още от самото начало – само едно малко градинско жълтичко цветенце, едно от многото цветя в неговата голяма градина. Да, в нея имаше място за всички цветя... но до  прозореца в стаята имаше място само за едно!




Гласувай:
21



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lexparsy - Хареса ми приказката ти, която е поучителна за всеки му с по нещо.
30.05.2020 15:15
   Аз пък се замислих че красотата на цветята, е тяхната цялост в една градина, където всяко цвете има своято място и призвана красота, на която трябва да  обърнем внимание. Също като социума ни и хората... :-)))
   А също и, че най-красиви са цветята (и полезни плодове) са там, където е домът ни. И особено ако сме ги отгледали сами!
   Благодарим за хубавата приказка Вал! Поздрави и на твоето си красиво цвете! :-)
   Лекс
цитирай
2. valben - Привет!
30.05.2020 18:27
lexparsy написа:
   Аз пък се замислих че красотата на цветята, е тяхната цялост в една градина, където всяко цвете има своято място и призвана красота, на която трябва да  обърнем внимание. Също като социума ни и хората... :-)))
   А също и, че най-красиви са цветята (и полезни плодове) са там, където е домът ни. И особено ако сме ги отгледали сами!
   Благодарим за хубавата приказка Вал! Поздрави и на твоето си красиво цвете! :-)
   Лекс

Правилни са твоите мисли. Така е, но все пак в приказката става дума за мислите на малкото цвете и за неговото желание за по-различно отношение спрямо него. Спорен цветенцето то не получава достатъчно обич и това го тормози наблюдавайки отношението към екзотичната палма, а според мен си получава достатъчно внимание от Стопанина.
Вал.
цитирай
3. donchevav - Има нещо много тъжно в твоето жълто ...
30.05.2020 22:31
Има нещо много тъжно в твоето жълто цвете - и много сбъркано. Случаен гост в чуждата градина, то не забелязва другите, счита се за единствено и най-красиво. После започва да следи стопанина в очакване на специално отношение. Обикновено свързваме грижите за цветята с жени, а тук май няма стопанка:) Амбициозност, наранено честолюбие, ревност, завист - малкото жълто цветенце е обладано от доста демони, което го отдалечава от представата ни за чистите, нежни, романтични цветя. И се заглежда по луната и звездите в онази част от денонощието, когато всички нормални цветенца спят. Не луната, слънцето е, на което се радват цветята - луната и звездите не ги вълнуват. Извод: малкото цветенце или е пришълец, или жертва на някаква симбиоза с представители от женски пол в човешкия свят. То възпроизвежда едно към едно самочувствието, неудовлетвореността от живота, болните амбиции на съвременните млади момичета - и това е тъжно. И май няма с какво да се помогне - нито на цветята, нито на момичетата. Защото едно малко градинско цветенце няма шанс за място в саксията на стопанина - най-много да украси за ден-два някоя ваза, откъснато, без бъдеще, без живот.
Хубава приказка, Вал! Поучителна... стига да има кой да чете:) Че в днешно време всички предпочитат градината пред читалнята, в денонощно очакване на специално внимание.
Поздрави!
цитирай
4. valben - Привет, Вени!
30.05.2020 23:39
Успях да прочета твоя коментар преди да го коригираш. След като го коригира ми хареса още повече. Точно на място си отбелязала определенията "много тъжно" и "много сбъркано". Тези определения са поставени с цел достигане до "симбиозата" и демоните на цветенцето - амбициозност, наранено честолюбие, ревност, самочувствие. Също и до парадокса Стопанина да се радва на палмата като слънце светещо през нощта. Наистина няма никакъв шанс. Исках разказчето да е кратко, но да казва много. А то стана сбъркано. Е, все някой ще го прочете, а може и да го разбере. Ти си успяла.
Поздрави и от мен.
цитирай
5. lexparsy - Малко се засрамих, спонтанно демонстрирайки друга поука :-)
31.05.2020 09:13
че понякога четем пътем, повърхностно и разбираме каквото ние вече си мислим... :-))
   А Вени прекрасно анализира порочното ни себесъзнание да подражаваме чуждата красота и щастие изисквайки и тяхното внимание. И не осъзнаваме, че това все по-често ни води до раздяла с любими хора, самотна изолация и депресия.
    Пак те поздравявам за тази приказка, която е написана като философски монолог за възрастни. А ние все още по детски търсим емоционалните приключения на приказни герои, за да вникнем в посланията им... :-)))
   Лекс
цитирай
6. valben - Е, това вече е друго, Лекс!
31.05.2020 09:49
lexparsy написа:
че понякога четем пътем, повърхностно и разбираме каквото ние вече си мислим... :-))
   А Вени прекрасно анализира порочното ни себесъзнание да подражаваме чуждата красота и щастие изисквайки и тяхното внимание. И не осъзнаваме, че това все по-често ни води до раздяла с любими хора, самотна изолация и депресия.
    Пак те поздравявам за тази приказка, която е написана като философски монолог за възрастни. А ние все още по детски търсим емоционалните приключения на приказни герои, за да вникнем в посланията им... :-)))
   Лекс


Разбира се, че написаното не е приказка. Героите не са хора, но изключително много се доближават до човеците със своите навици и постъпки. Вени винаги ме е възхищавала със своите коментари и анализи. Тя умее да чете. От скоро следя действията и на Лекс. И той може да чете и прави интересни изводи, които много ми допадат. А Старата гора е пълна с послания, трябва само внимателно да се чете.
С поздрави от Вал.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: valben
Категория: Поезия
Прочетен: 3507258
Постинги: 729
Коментари: 12306
Гласове: 106350
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031