Отново с алкохол промивам празнотата
да дезинфекцирам раните в душата.
Облекчението идва бързо, симптомите утихват
и сега доволно заблудена се усмихвам,

макар да знам, че утре пак ще бъдат там.

Както днес и вчера, не помня вече от кога
повтаря се един сценарий, свикнах вече и с това.
Спасявам всеки ден за ден пореден,
живот нещастен, че и беден!
Съдба? Или избрах си го сама?

Да си допия нека,
на сърцето ми да стане леко...