Простенаха внезапно ветровете ми,

разтвори се широко небосводът,

и топъл лъч погали бесовете ми,

а Тя излезе тичешком от гроба.

Не знам защо, но се усмихна времето,

и Тя изплува - топла, ефимерна,

посегна и откъсна част от бремето,

отново тъй добра, но и безмерна.

Почувствах как се раждат океаните,

а светлината затанцува нежно,

поразхладих се, седнал на вулканите,

а Тя бе с мен - красива, безметежна.

Светът изтля като звезда на съмване,

а Тя дойде, стоя и си замина.

Изчезна и остави дъх на сбъдване,

превърнала се тихо във къпина.....