2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
За да си що-годе наясно с уважението е необходимо да знаеш да уважаваш първо себе си. Да уважаваш себе си не е егоизъм, нито несъобразяване с ближните. Да уважаваш себе си означава да си наясно със собствените си потребности в съчетание с потребностите на околните. Даваш им това, което можеш да дадеш запазвайки достойнството, както своето така и чуждото, следвайки пътеките на доброто и добронамереността. Бе сложно е! Я да го опростим!
Най-лесния и видим признак е думата ти. Казаната от теб дума. Държиш ли на нея, заляга ли в тебе като повеля, знаеш за уважението повече, отколкото предполагаш. Защото думата се казва пред някой, някой който разчита на твоята дума. Е това уважение на собствената ти дума пред себе си или пред друг е същността на уважението. Затуй не бива да се отнасяме леконравно към думите си, ако искаме да ни уважават. Ако на теб ти липсва чуждото уважение в едно съм сигурна - ти не уважаваш собствената си дума. Промени това и околните ще променят отношението си към теб. Одма! За лъжата не е нужно да горим тук. Тя е от обратната страна.
Друг признак на уважение е цененето на чуждото време. Изискваш другите да живеят в твоя ритъм. А ти в техния готов ли си да влезнеш? С какво твоят ритъм е по-ценен от чуждия, освен с това че си е твой?!? Проявата на уважение също е съобразяване с чуждия ритъм, но не пренебрегвайки своя си. Е сложно е! То затуй и малцина са го постигнали, а мнозина го карат с усещането за пренебрежение и потребност от отмъстителност.
Уважението към другия също е зачитане на чуждото мнение. До каквито и истини да си достигнал откъде си сигурен, че това е универсалната истина? Айде малко по-скромно! Ако беше достигнал до универсалната истина щеше да живееш живота си изпълнен с удовлетворение. А при теб така ли е? Или все нещо другите ти пречат да го постигнеш? Господ ни е дарил със свободна воля. Айде да не се правим на по-големи от Него! Тъй че изказвай мнението си, но не го налагай, моля! Уважавам мнението ти, но си имам свое, ако може!
Уважението не е "ти на мене, аз на тебе". Уважението е дълбока загриженост за ближния без пресмятания ти колко и той колко. И "защо той така, а не така?". Това не е зачитане на другия, а елементарно налагане на егоистичните ти нужди. Така че к"вото повикало, такова се обадило.
"Ти мене уважаваш ли ме?" Дълбоко във всеки лежи тази потребност. Тъй, че не я отричайте, уважавайте себе си, признайте си я!
До Витоша по въздух и земя
Подкрепяната безрезервно от Запада днешн...
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика