Когато си мислеше, че не те гледам,

аз видях, как ти закачи първата ми рисунка на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.

Когато си мислеше, че не те гледам,

аз видях, как ти нахрани малко изгубено коте и научих, че е добре да сме мили с животните.

Когато си мислеше, че не те гледам,

аз чух, как ти каза една молитва и вече знаех, че някъде има Бог - така се научих да вярвам в Него.

Когато си мислеше, че не те гледам,

аз видях, как ти приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме, грижейки се един за друг.

Когато си мислеше, че не те гледам,

аз видях, как ти отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.

Когато си мислеше, че не те гледам,

аз видях, как ти се грижиш за нашата къща и за всеки в нея, и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.

Когато си мислеше, че не те гледам,

аз видях, как ти се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че трябва да поемам отговорности когато порасна.

Когато си мислеше, че не те гледам,

аз видях, как потичат сълзи от очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш в такива моменти.

Когато си мислеше, че не те гледам,

аз видях, как ти се безпокоиш за мен и поисках да бъда всичко онова, което мога да съм.

Когато си мислеше, че не те гледам,

аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и стойностен човек, когато порасна.

Когато си мислеше, че не те гледам,

аз те погледнах и научих толкова много от теб!

ЗАТОВА, СЕГА ИСКАМ ДА ТИ КАЖА “БЛАГОДАРЯ!” - ЗА ВСИЧКИ ОНЕЗИ НЕЩА, КОИТО ВИДЯХ, ДОКАТО ТИ СИ МИСЛЕШЕ, ЧЕ НЕ ТЕ ГЛЕДАМ.