Не знам защо толкова хора смятат, че е голяма работа да се вбесиш, да покрещиш и после да теглиш една на някой или пък да си постоянно недоволен и да разпространяваш недоволството си сред колкото се може повече хора от обкръжението ти.

От време на време и на мен това ми се струва нормално и белег за характер, още повече, че и аз периодично бивам вбесявана от някой, но понякога се зачудвам ….

И има защо да се зачудя, при положение, че съм посещавала доста по-цивилизовани държави от нашата и имам възможност да гледам филми на тези по-цивилизовани държави за едни по-цивилизовани времена и места … и хора.

Ето, в любимата ми, добра и стара Англия, например, колкото и пъти да съм била, не съм чула нито веднъж някой да повиши тон. А съм била на някои неприятни срещи там, на каквито ако се случваха тук, между нашенци, най-вероятно щеше да се стигнало и до бой.

Освен това следя да речем“Downton Abbey”, където човек може да се наблюдава живота на английската аристокрация в началото на миналия век. И не само на аристокрацията, разбира се, а и на доста по-обикновените хора в лицето на техните прислужници, които също са си живели завидно добре в именията им.

Та в живота на английската аристокрация, ако благородникът само смъмри иконома си в присъствието на множество хора, това вече е скандал и ще се говори за него с дни. Ако пък благородникът си е подпийнал малко повече и се кани да вдигне шумен тост, близките му ще направят всичко възможно да го спрат, за да не се излага пред гостите. И тъй нататък …

Не казвам и, че завиждам на живота на аристокрацията с всичките му условности и ограничения, но ми се иска всеки нормален човек да може да изфабрикува някой тих, остроумен и пиперлив коментар, с който да засегне противника, когато се налага, вместо просто да му тегли една шумна, дълга и солена ... да не говорим за по-лоши варианти.

Само че за остроумни и пиперливи коментари се иска остър и пиперлив ум, нали така?! Докато стандартните псувни лесно се научават и използват. Аз сама обичам да използвам мръсни думички, когато искам да акцентирам на нещо, но щях да съм безкрайно по-щастлива, ако имаше някой, с който да се замеряме с остроумия и който да ме провокира да измислям нови думички, колкото и да е признак на шизофрения тази работа.

Някой като графиня Вайълет Краули от Downton Abbey, например, чийто коментари са просто незабравими:

• "Никой англичанин не би си и помислил да умре в чужда къща”
• "Аз съм жена, Мери. Мога да бъда толкова опака, колкото си искам”.
• "Бракът е дълъг бизнес. Няма излизане от него за хора като нас. Може да живееш 40, 50 години с една от тези жени. Просто се увери, че е правилната.
• „ Не бъди пораженец, скъпа, не си от средната класа”  
• "Наистина се надявам, че прекъсвам нещо”
• „На моята възраст човек трябва да разпределя вълненията на порции”
• „Мисля, че мястото на жената накрая е в къщи, но не виждам нищо лошо в това тя да се позабавлява докато стигне до там.”
• „Сибил, вулгарността не замества остроумието.”
• „Това е нещото на природата – има твърде много от нея”
• „Нещастния приятел е достатъчно уморителен, но нещастния познат е непоносим.”
• „По мое време една дама не беше способна да почувства физическо привличане, докато не бъде инструктирана да почувства такова от майка си.”
• „Може ли всички да приберете мечовете, за да завършим тази вечеря по цивилизован начин.”
• „Цялото това безкрайно мислене е много надценено. Обвинявам за това войната. Преди 1914 никой не мислеше за нищо.”
• „Работата на бабите е да се намесват.”
• „Скъпа моя, липсата на състрадание може да бъде толкова вулгарна, колкото и излишъкът от сълзи”
  

Но още повече от „Downton Abbey” ми хареса „Краят на парада”, който изгледах по празниците по AXN White (Благодаря, хора!).

Ейии, не можах да му се нарадвам на този сериал и още не ми излиза от главата образът на Тиджинс, когото Бенедикт Къмбърбач изигра забележително. Просто няма такъв благородник! Да се ожениш за жена, бременна от друг, после да приемеш изневярата и и опита да те напусне, да я прибереш обратно, а след това и с нея да не спиш, и да отказваш да имаш друга ….. е, няма начин, нали?! Още се чудя дали в действителност все пак има такива хора?

... а съм,, просто несъгласен.
Просто прочетете, Томас Харди и Уилямс Фокнър и след това никога няма да цитирате Чърчил за българите и неговото „В България един път на седмицата си честитят, ... банята“. В момента ми е трудно да Ви цитирам нещо „едно към едно“, но ако държите утре или в други ден, няма проблем.

а и не съм цитирала изобщо Чърчил. Ако имам нерви и време някой ден сама ще прочета негови неща и тогава сигурно ще го цитирам :)

... мисълта ми е че Англия не е аристокрацията и Чърчил, Сър-овете пък били те, Фергюсъновци, Пресли и т.н. и „Лъвски сърца“ и още дрън-дрън.

но може да се смесват.

и ги смесвам понякога :)