Уморена от тишината
след поредното ни сбогуване
чувам само веселието на съседите
и единствено центрофугата на пералнята
влиза в тон с битието и времето.
От телевизора ме заливат познати мелодии,
лай на куче напомня за вярност.
Колко още
и колко далече ще стигна
с тези мои безкрайни фантазии.
Ден след ден постепенно,
но сигурно тишината умира в страха ми.
Кой кого е намерил -
не питам.
Кой кого е излъгал -
не зная.