Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.05.2020 22:17 - Спомени от... бъдещето - финал
Автор: miri479 Категория: Хоби   
Прочетен: 2303 Коментари: 13 Гласове:
2

Последна промяна: 28.05.2020 09:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

/бележка – за да не обърквам евентуалните си читатели, а и себе си:), отсега нататък ще наричам героите си с имената им от предишните две части, само че в кавички, освен, когато не са в пряката реч/.
Тътенът на бурята я изпревари и огненочервени камшици заплющяха по мрачното, обвито в гъсти облаци, мътно небе. Четиримата конници препуснаха в нощта, загърнати в черните си наметала и качулки. Стражите им отвориха вратите и спуснаха подвижния мост /владетелят им бе позволил тази експедиция, убеден, че за благото на страната му и трима от учените наистина го вярваха – ако откриеха съкровището, те щяха да го предоставят на държавата, към която принадлежеше, но четвъртият не бе такъв идеалист/...

Представителите на ордена необезпокоявани от никого се спуснаха кум двореца, там вързаха конете си се отправиха към мрачните коридори на подземието. Тайната врата се намираше в южната част, откъм Балдуиновата кула. Бяха проучили възможните капани и препятствия, пред които ще трябва да се изправят 1...Пазачите учтиво им се покланяха и им даваха път /така им бе наредено/.

- Всъщност, за какво служи това, Франческа? – попита професорът, взирайки се любопитно в странния уред, с който „Емилова“ не се разделяше никога.

- Казах ти, че не знам. Ръководителят ми даде да го пазя, защото според него тукашната мисия е най-безопасна. Каза, че се работи по него от векове и да го защитавам с цената дори на живота си.

- Аха, безопасна, значи – промълви с мрачна ирония – Затова ни изпращат с жена и хлапе – натърти подигравателно.

Дамата му прати убийствен поглед, очите страшно засвяткаха, бледите й бузи се покриха с лека руменина.

- Виж какво, Аурелио, жените са не по малко смели и изобретателни от мъжете. Тук не се иска много физическа сила, но ако продължиш да ме предизвикваш, може да се опитам да ти докажа, че имам и такава... – тя заплашително посегна към меча си, но не го извади. – Аз от години изучвам този проект, заслужавах да бъда включена в него... А „хлапето“, както ти го нарече, е най-талантливият студент на ордена, доказал нееднократно своите качества...

- Моля ви не се карайте точно сега! – намеси се „Калоян“, който всъщност се казваше Енио. – Наближаваме подземното езеро. Чезаре, подай ми картата.

„Асен“ намусено изпълни заръката му, защото също бе подразнен от подмятанията на професора...

- Добре – разпореди „Владимиров“ – продължаваме по левия коридор. В края му трябва да се намира тайната врата...

- Ето я – възторжено възкликна най-младият. – Замаскирана е като част от стената, но римляните са си оставили таен знак, по който биха могли да я разпознаят, ето го – и той посочи един от камъните, който имаше едва доловимо по-различен цвят.

- Чудесно, моето момче, аз не го забелязах – похвали го дамата, а асистентът приятелски го потупа по рамото. – Хубаво е, че имаме в групата младеж с остро зрение, не мислите ли така, господине – обърна се язвително към третия мъж. Или Вие щяхте да я видите без очилата, които редовно използвате за четене?

Последният бе скръстил ръце и със смръщено лице наблюдаваше останалите. Асен едва доловимо се усмихна победоносно, изпитваше все по-искрена симпатия към „ректорката“ и „асистента“, и все по-малко такава към оплешивяващия.

- И сега какво? – попита скептично професорът.

- Май не сте много подготвен за мисията, ако бяхте, щяхте да знаете – стрелна го с поглед жената.

- Нали е безопасна, за какво да се подготвям?

„Защо този изобщо е с нас?“ – запита се гневно момчето.

В това време, „Владимиров“, изпълнен с ентусиазъм, изобщо не обърна внимание на тяхната размяна на реплики.

- Щом камъкът-указание е точно по средата, то следователно горният краен е тук, – изчисляваше той, – сега само трябва да преброим, докато се получи римската дума за съкровище. – 1, 2...

И той с победоносно изражение измъкна един напълно незабележим и с нищо не отличаващ се фрагмент от конструкцията. Сложният механизъм се задейства със стържене и частите от стената бавно започнаха да падат.

- Пази се – извика „Емилова“ и го дръпна настрана, защото той така се бе замаял от чудноватата гледка, че замалко да бъде ударен.

Пред тях се откри тесен коридор с дължина около 200 метра и няколко разклонения.

Младежът също гледаше удивен, незабелязващ нищо наоколо, а плешивият – с доволна и леко подмолна физиономия.

- Да вървим! – подкани ги алчно той и хукна напред, сякаш се бе подмладил.

- Момент – спря го „Емилова“, - Първо трябва да пресушим подводното езеро...

А навън бурята бе развихрила своята жестока и тайнствена стихия. Водата сякаш бушуваше по улиците, стъклата на прозорците и покривите, а Янтра  се пенеше, надигнала нивото си, но четиримата в подземието не можеше да чуят всичко това...

Използвайки някои по-специфични инструменти, дадени му от ордена, „Калоян“ успя да задвижи механизма, който пресушаваше скритите води, вдигна факлата и уверено поведе спътниците си към заветната цел. Докато вървяха из мрачното помещение, изведнъж откъм тавана закапаха едри капки, които ставаха все по-напористи и започнаха да образуват локвички около краката им.

- Сигурно има буря – рече тревожно „Емилиева“.

- Е и, малко вода няма да ни разкисне – контрира я саркастично професорът. – Или се боите да не нараните нежните си ходила.

- Не е смешно! – ядоса се тя. – Точно над нас има преливник. Водата може да запълни коритото на езерото, по-добре да започнем да тичаме – тя им даде пример със себе си.

Асистентът и студентът я последваха и скоро задминаха, а плешивият постоя малко, намирайки подобно поведение за глупаво, но като видя как в следствие на случаен пробив нивото на водите се покачва и стига до коленете му, реши да постъпи като тях. Ала беше леко пълен и трудно подвижен и скоро се замори, задъха и изостана значително, а капките отгоре изгасиха борината му и вече единственото, което виждаше, бяха трите малки, светли пламъчета пред него, обаче скоро и те изчезнаха, а водата вече беше до кръста му и нивото й все по-бързо се покачваше. Почувства се като в капан, паниката го обзе и извика:

- Помощ, не мога да плувам и нищо не виждам!

- Къде сте професоре? – чу след малко женски глас в тъмнината. – Говорете, за да се ориентираме, а вие се ориентирайте по моя глас. Само напред трябва да се върви, не се безпокойте, скоро ще стигнем.

В това време, по поръка на „ректорката“, „Асен“ тичаше бързо напред, за да стигне другия бряг и да подсигури светлина, а „Калоян по своя инициатива се върна да спасява професора, ориентирайки се по гласа му. Когато се сблъскаха, водата вече беше до шията на последния и той ходеше с мъка. Асистентът решително го хвана и повлече към изхода.

- Насам, момчета – окуражаваше ги „Емилиова“, на която се налагаше вече да плува, за да се задържи над водата. - Има още малко, Чезаре вече успя, светлината идва дотук, значи разстоянието е няколко стъпки...

„Владимиров“, който бе по-висок от професора, вече трябваше да го надига, за да държи носа и устата му на въздух, а скоро и да плува, заедно с него, което бе доста изтощително... Най после видяха заветната светлина. С последни сили, младежът стигна до своята спътница. Когато видя, колко е изморен, тя изрече, кашляйки /водата беше студена/:

- Върви при Чезаре, аз ще помогна на Аурелио.

- Сигурна ли си, знаеш ли как? – той нямаше сили вече дори да говори, а шепнеше хрипливо.

- Да, да, върви, тоест, плувай!

Тя подхвана професора, както я бяха учили /в нейния университет не се усвояваха само теоретични познания/ и заплува с него, да премине оставащите няколко метра, ала все пак нямаше мъжка сила и пълничкият й спътник доста я затрудняваше. На моменти, имаше чувството, че вече е на предела, ала волята й помагаше да не се отказва... Най- накрая успя, достигна брега, двамата младежи издърпаха премалелия от ужас професор и го поставиха да лежи, докато възвърне силите си, а тя се изкачи сама и тръгна, залитайки, кашляйки и треперейки, по сухия каменен под, обаче въпреки замайването, не се стърпя да не отбележи:

- Е, имате ли още нещо да казвате за жените, господине?

Качулката й бе паднала, косата цялата мокра и прилепена към лицето й, устните - посинели и все пак изглеждаше горда, силна и красива, като русалка от приказките...

- Сега не е време за спорове – прошепна успокоително „Владимиров“ и от някакъв странен инстинкт свали своята наметка и я загърна с нея, въпреки, че и неговите зъби тракаха.

- Няма нужда – промълви меко тя и му я върна, - на теб ти е токова студено, колкото и на мен, но благодаря – очите й казваха същото, което и думите.

Асистентът за пръв път долови някаква наченка на женственост в нея. „Асен“, който досега се беше мъчил, да се грее на факлата, отиде до тях и я приближи така, че и четиримата да усетят топлината на огъня.

- Благодаря – казаха всички.

- Е, предлагам да починем малко и да продължим – каза „Калоян“.

- А ка-как ще-е с-се върнем? – промълви най-сетне професорът, заеквайки.

- Спокойно, дотогава бурята ще е е спряла и пак ще пресушим езерото – отвърна асистентът...

След още няколко препятствия, за които бяха подготвени, стигнаха до съкровището, което наистина се оказа изключително ценно и рядко – имаше златни монети, накити, камеи...

- Чудесно – радваше „Калоян“ като малко дете. – Може би владетелят ще се съгласи на някаква справедлива подялба – вярно, че беше в неговия замък, но е принадлежало на римляните, а и нали ние го открихме... Флоренция много би се зарадвала на малка част...

- Това няма да стане – чу студен мъжки глас зад гърба си.

- Какво? – обърнаха се всички към професора, който бе опрял меч в гърба на човека, току що спасил неговия живот.

„Асен“ така се ядоса, че скочи към него с камата си /бе хвърлил меча, за да плува по-бързо, другите му двама спътници - също, само професорът го беше запазил/. Злодеят повали "хлапето" с един лек удар в гърдите, който не го уби, но го събори на земята, ранен.

- А ти не се и опитвай, иначе ще го убия – обърна се плешивият към жената, като я видя, че също се готви да предприеме нещо.

Той ловко се извъртя около тялото на смаяния „Владимиров“, обви ръцете му така, че да не може да се съпротивлява и опра меча в шията му.

- Ти си луд – с разтреперани устни промълви дамата.

- А вие сте лунатици. Никой не знае какво сме открили тук и никой няма да разбере. Не съм си рискувал живота, за да деля това съкровище с никого... То е...мое...

- Но ние... рискувахме, заедно... с теб! – изрече асистентът на пресекулки.

- Дял ли искаш, малкия, ха-ха?

- Не, искам да постъпим правилно.

- И кой ще ми го наложи?

- Ти не можеш да се върнеш без нас – решително се обади жената.

- Така си мислиш, умнице! И не се приближавай! – допълни, като я видя отново бавно да се прокрадва към него, Направи тънък разрез по шията на колегата си с кинжала, после извади отново меча и предупреди. – Следващият ще бъде фатален.

Младежът само присви очи от болка, но не извика, а спътничката му се закова на място. В объркването си, без да иска натисна някакво копче от странния уред, който държеше върху колана си и чието предназначение не знаеше, а... после се събуди в болница, излекувана от замръзване, без да помни нищо за миналото си... Намираше се в 21-ви век и беше ректор на университет... Имаше много познания в различни области, ала нямаше представа откъде ги е придобила...

/край/

обяснителна бележка:

1. Най-разпространеното предание е, че още от римско време хълмовете Царевец, Трапезица и Момина крепост са свързани с тунели и галерии, където са скрити стари римски съкровища. В Античността на мястото на средновековната българска столица се издигали крепости, които пазели пътя към Никополис ад Иструм. Когато варварите превзели римския град, местните първенци скрили всички съкровища в тунелите. Входовете им били замаскирани и криели многобройни препятствия, които можел да преодолее само човек, просветен в римските тайни.

Според преданието съкровищата били пазени в три галерии, а най-голямото от  тях било в подземие под хълма Трапезица. Пътят към него минавал дори през малко подземно езеро, а за източването на водата също имало тайна, почти невъзможна за разрешаване. Входът към най-голямото имане бил местен кладенец. Друга от възможностите за влизане в подземията била от Царевец – там тайната врата била в южната част, където са намира прочутата Балдуинова кула.

Източник: https://www.kmeta.bg/e-vestnik/broj-48-yuli-avgust-2019/tuneli-pod-carevec-kriyat-carski-tajni-i-sukrovista

П.п.: Според историците, няма такова съкровище и легендата дори не датира от среновековието, а от по-ново време, така че, написното от мен е пълна измислица. Все пак, благодаря, ако някой го прочете:)...

 

 




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. valdor1355 - Защо и четиримата са с италиански ...
23.05.2020 22:54
Защо и четиримата са с италиански имена- Енио, Франческа, Аурелио и Чезаре? Сигурно нещо ми е убягнало. Може и да бъркам, но това не са ли по- средновековни италиански имена ( не точно римски)? :) А в този живот пък са с чисто български имена? Както и да е- тази подробност е незначителна на фона на увлекателната история. Не е завършена, нали? Трябва да озаптят професора.
Поздрави, Мири. :-* :)
цитирай
2. miri479 - Здравей, Валдор,
23.05.2020 23:16
права си, орденът може би трябваше да се състои от хора от няколко националности, за да е по-балансирано... Не знам защо в този живот да са с чисто български имена, но аз започнах разказа без определен план... Благодаря, че смяташ историята за увлекателна:)... Иначе, оставям края на въображението на читателя, защото аз не съм добър автор и може да "оплескам" нещата:)... Поздрави:)
цитирай
3. germantiger - 1
23.05.2020 23:37
в моментасъм до коридора който е към 2км както си писала и почвам с критиките :)

- първото обяснение ме обърка - защото беше намесено в началото след добре започната картинаили атмосфера... в един момент влизаш в обяснителен режим както се казва и УБИ СОБСТВЕНОТО СИ УМЕНИЕ ДА СЪЗДАВАШ АТМОСФЕРА, а беше започнала великолепно

- второто обяснение за имената вече ме извади извънкожа казано на шега :) напълно излишно и също толкова не категорично - СПОРЕД МЕН ТРЯБВАШЕ ДА СЛОЖИШ ПРЕДИ ПОВЕСТВОВАНИЕТО ТАЗИ ЗАБЕЛЕЖКА - ПРЕДИ САМИЯ РАКАЗ ДА НАПРАВИШТАЗИ УГОВОРКА - такав текста поне мен на два пъти ме уби и издразни ;)

- коридор 2 км - това на око веднага го усетиха колко е, особено при положение, че дългите коридори са тъмни, а тези над км без видим край ;) - тази точна цифра 2 км за мен не е на място, отделно еба ти коридора казано на шега ;) това началото на тунела под ла манша щеда е ;)

- ГЕРОИТЕ ГОВОРЯТ КАТО ХОРА ОТ 20-21 ВЕК, много им личи и не е на място
цитирай
4. germantiger - 2 сега за хубавото
23.05.2020 23:38
атмосферата в началото ти е супер - влизане в това като двор, замък или каквото е

стържението на механизма е поне за мен много приятен детайл - обичам точно такива детайли, ти успяваш с тях

римския механизъм провокира някаква мистверия или загадка

камъка с една идея друг фон(т) също е чудесна подправка

продължавам нататък да чета
цитирай
5. germantiger - 3
23.05.2020 23:43
пропуснах най-якия минус ;)

ТИЯ СА ПОЧТИ ИДИОТИ В НАЧАЛОТО

ЯВНО СА ХОРА БЕЗ ОПИТ В ЕСКТРЕМНА СИТУАЦИЯ

ако са мъже и са хора дори само с бегълопит в такива ситуации НЕБИХА СЕ ДЪРЖАЛИ КАКТО СИ ГИ ОПИСАЛА

НЯМАШЕ ДА СЕ ЗАЯЖДАТ И ХАПЯТ ВЕРБАЛНО

заяждаш се и се хапеш вербално след това, в спокойна или отпусната атмосфера в някоя база, бар или хотел

когато си на работа в някакъв риск никой не си надуваегото - ако не се познават просто трябва всеки честно да си каже какво може и какво не може - в кое го бива и в кое не и разбира се над всичко - субординацията - кой командва

хора в риск или търсене на нещо не се държат така освен ако не са идиоти

ОЩЕЕДИН ГОЛЯММИНУС :) - ЗАЩО ТОВА ЕФИНАЛА, ОЧАКВАХ АЗ ПОНЕ ДА СТАНЕ ЕДНО 10-20 ПОСТИНГА
цитирай
6. germantiger - 4
23.05.2020 23:52
до спасяването на професора съм

;)

- ей нямаше начин да пропуснешлеко феминисткото обождане за професора - в таква ситуация ако доктор емилова/диетата е жена на ниво няма да спомене това - в такъв момент ще мисли за друго, не за простотиятана професора отпреди

НЕЩО ПОВЕЧЕ- ТАКА ПРАВИШ И ЖЕНАТА ЖАЛКА - даму отвръща по този начин я прави и нея не особено ниво като човек ;)

......

ЕКШЪНА ТИ ТОЗИ ПЪТ СЕ ПОЛУЧАВА ДОБРЕ, в това отношение нещата се развиват интересно

забележката е, че водното ниво се видгна много бързо и МНОГО ОЧАКВАНО - няма проблем, че сме гледали товав много филми, но все пак беше доста предвидимо и прекалено скоротечно - ниво се вдига при пробив, нахлуване, знаеш... при капене йок
цитирай
7. valdor1355 - Знаех си, че ГТ ще напише нещо за ф...
23.05.2020 23:58
Знаех си, че ГТ ще напише нещо за феминизма. Знаех сиииииииии! :)))))) И го чаках. :Р :))
цитирай
8. germantiger - 5 детайлите от мен НЕ СА ПРОБЛЕМ, все пак това е фентъзи и нп в конкретиката
23.05.2020 23:59
тънък разрез с меч не се прави - няма как поради плътността на острието и тежестта в една или две ръце и оттам липса на прецизност

кинжал, кама, метателен нож, дори шпага, рапира - да, с меч и то средновековен ТЪНЪК РАЗРЕЗ не

също така тогава е нямало понятия или държави като БЪЛГАРИЯ И ИТАЛИЯ,нямало е и съзнание за такива

имало е равена, милано, генуа, флоренция, венеция, неапол итн, в бг пък е имало деспотства, феоди итн или който е знаещв бг история медиевист ще каже какво - СЪЗНАНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ И ИТАЛИЯ Е НЯМАЛО според историята :)
цитирай
9. germantiger - :)
24.05.2020 00:00
ощещенапиша за феминизма :) иначе казнаяо неистината

ИСТИНАТА Е

мъжете са по-смели и по-изобретателни от жените

това нее обида, а факт и истина засвидетелстван в история и хормони, поведение, социология итн

не го пиша за дадразня някой - просто това е :)

ако бях по-умен, щях да си замълча и просто да ви будалкам,но аз съм си честен калитко и заявявам нещата като на трибуна ;)

лошото е чеазвинаги съм прав/почти в 99%, айде не винаги 1%
цитирай
10. germantiger - финално
24.05.2020 00:14
не знаех за тия легенди които си посочила мпод линия така да го нарека

за мен са любопитни и вероятни

маса стари градове имат такива легенди и това е НОРМАЛНО, защото се е случвало милион опъти в миналото - при нападение да има тайници и то подземни било на владетел, било на върхушката където са криели имане, документи, припаси

друг в въпроса, че вярно много от легендите са преправяни през вековете или имането ебило разграбвано

друго никога ДОСЕГА не е открито

простия пример с гроба на александър велики но все пак имакандидати за него

от друга страна погребението на ГЕРМАНСКИЯ ГОТ АЛАРИХ при който готите са отклонили река, погребали са го със злато скъпоценности и "регалии", а после пак са пуснали реката и избили "копачите"досега не е разкрито и си "стои" в подножието на хълм край град консентина вминалото
цитирай
11. germantiger - ++
24.05.2020 00:17
финала ти ми хареса

лично аз не харесвам смесване на времеви линии както се акзва в литературата

но в тояя случай ми хареса от раз - не се шегувам,абсолютно честен съм

ПОНЕ СПОРЕД МЕН ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИШ

АКО ИМАШ МОТИВАЦИЯ ЕСТЕСТВЕНО

лично за мен този тип разкази от теб са динамични и живи
цитирай
12. germantiger - наистина финално
24.05.2020 00:35
тази твоя часат я прочетох с невероятна лекота

беше ми много забавно и отвличащо, хареса ми наистина !

парадокса са многото "марки" или уж забележки които написах

НЕ пиша това нагоре за да подсладя детайлите "критика" - винаги съм БУКВАЛНО ЯСЕН И ЧЕСТЕН

мога да премълчавам понякога нещо с хората, но в казаното и написаното съм винаги буквален на 100% - НЕ подозирай друго чувствителна ми душо ;)

И ПАК ДА ПОВТОРЯ - ПРОДЪЛЖИ ГО ТОВА, мен ме кефи, дано имаш мотивация обаче, иначе не
цитирай
13. miri479 - Здравейте,
24.05.2020 02:43
Валдор, аз пък не очаквах ГТ да се включи и това, което съм написала, не мисля,че е феминистко, но щом той го възприема така, ок :)...
Митак, поправих разреза да е с кама, а не с меч, и другите ти критики ще поправя постепенно /просто са много и ще ми отнеме известно време:)/... Радвам се, че си прочел тази легенда:)... Иначе, засега това е краят на "моята история":)... Пък, ако ми дойде вдъхновение, може и пак да драсна нещо... До скив:)...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miri479
Категория: Забавление
Прочетен: 555735
Постинги: 237
Коментари: 1252
Гласове: 5763
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031