Версайската загадка е една от най-известните в историята, но учените и до днес не могат да кажат със сигурност дали тя е плод на нечие развинтено въображение или дело на мистични сили.

Всичко започнало в горещ летен ден през 1901 година. Двете приятелки Ан Мобърли, дъщеря на прочутия д-р Джордж Мобърли, и Елинор Джърдейн, наследница на свещеника Франсис Джърдейн, решили да се разходят из Версай. Свечерило се и младите жени тръгнали към двореца Малкия Трианон. Те вървели из красивите градини и се любували на изяществото на парка. В този момент обаче се случва нещо изключително нетипично. Нещо, което остава в историята като необяснимо пътуване във времето.

Джърдейн и Мобърли си бъбрели весело сред зеленината, когато внезапно осъзнали, че са се загубили. Въпреки че това не бил първият път, в който посещават Версай, вече нищо не им изглеждало познато. Все пак двете дами продължили да вървят и не след дълго стигнали до пуста ферма.

Младите жени започнали да се притесняват, женската им интуиция подсказвала, че нещо не е наред. Навън захладняло, станало тихо. Но това не било най-зловещото. Внезапно пред тях се появили двама души, сякаш паднали от небето. Те носели много нетипични дрехи. Все пак Джърджейн и Мобърли решили да ги попитат как да стигнат до Малкия Трианон. Тогава странниците им показали път, който двете никога досега не били виждали.

Ан и Елинор решили да поседнат в близката беседка, но запътвайки се натам, от нея излязъл мъж с белези от дребна шарка по лицето. Тогава се чул глас, който им казал, че са объркали пътя. След като били упътени най-после, те стигнали до Малкия Трианон.

Там обаче се появил поредното странно лице. Двете приятелки се озовали пред странна жена, която рисувала на тревата. Тя била облечена със средоновековни дрехи и за миг дамите си помислили, че това може да е самата Мария Антоанета.

Ан и Елинор продължили по пътя и най-после намерили и останалите посетители и неприятното чувство изчезнало. След като разгледали още малко, дамите се прибрали в апартамента на Джърдейн.

Няколко месеца по-късно двете приятелки отново се видели. Спомняйки си за разходката във Версай, Ан заговорила за жената, която видели да рисува в градината. Елинор обаче я изгледала с изненада и заявила, че не си спомня никаква жена.

Тогава поговорили по-подробно за онзи ден и установили, че докато са се разхождали в онзи следобед всъщност са виждали различни неща. По-късно се сетили, че разходката им в градините съвпадала с годишнината от опожаряването на двореца Тюйлери, който обичайно се свързва с Луи XVI и Мария Антоанета. Ето защо им хрумнало, че може би са попаднали на духа на Мария Антоанета или са получили видение от времето преди клането.

Още по-странно и зловещо започнало да става всичко, когато един ден Ан случайно видяла картина на Мария Антоанета, на която тя седяла на същото място и била облечена със същите дрехи от видението ѝ. След няколко месеца младата жена решила отново да се разходи в градините, за да види дали случилото се неотдавна ще се повтори. Вървейки сама обаче, тя установила, че мястото не било същото като в онзи ден.

Елинор и Ан останали изключително впечатлени от случилото се и затова решили да разкажат историята си в книгата Приключение. Те дори потърсили помощ от Физическото общество, което се занимава свръхестествени и необясними явления. За тяхно съжаление никой не взел разказите им под внимание, може би защото и двете имали прекалено слаби познания по история.

Двете дами все пак решили да направят свое собствено разследване. Те стигнали до извода, че са видели Версай през 1789 година, но така и никой не пожелал да им повярва.

Според френския художник и историк Филип Жулиан случилото се с Мобърли и Джърдейн има свое логично обяснение. Той твърди, че по това време аристократичният поет Роберт де Монтескьо често правел фамозни партита, по време на които гостите се обличали в средновековни костюми и се забавлявали.

Жулиан смята, че всъщност двете приятелки са попаднали случайно точно на такова парти, но не са разбрали. Дали теорията на художника е вярна, или двете дами наистина са пътували във времето, никой не може да каже. Едно обаче остава сигурно-това не е нито първият, нито последният такъв случай, за който хората разказват.

И все пак е пътуване във времето:)Чудесен постинг!

Бях на обикновена групова екскурзия... обикаляхме двореца и една стая ме порази като гръм от ясно небе още с влизането там първото, което привлече погледа бяха зелените тапети, следвано от дежавю... после все едно не бях аз у мен се надигнаха вълни на възмущение и гняв и донякъде гнус от тълпите - идваше ми да викна и да заповядам на охраната да разчисти тълпата... не можах да издържа и секунда повече вътре - прекратих обиколката излязох навън и се разхождах докато дойде време да се катерим по автобусите и да си ходим...

И до ден днешен нямам рационално обяснение за случилото се... Наистина все едно не бях аз - аз бях нещо като разглезено дете... нямам идея какво съм лепнал - но беше брутално - идваше ми да наредя на охраната да пролее кръв но да прочисти двореца, колкото и глупаво да ми се вижда сега...

за огромното високомерие и горделивост, които ме бяха превзели докато бях там...

но има и къде по-сериозни. Примерно детето, което намериха преди десетина години в Хонг Конг и беше попаднало случайно за една година в нашето време и после пак изчезна и намериха древни текстове, че синът на някакъв чиновник влязал в една пещера и попаднал в странен свят, където имало сгради до облаците, огън, който не изгарял (електрическа светлина), хора, които пътували върху гигантска змия в тунел (метрото) и когато разказвал това хората много се уплашили.

Поста е много добър и интересен, евала за което. Пък гледам има хора които не разбират и слагат минус. Значи пак ще ви го кажа на тези които не разбирате нищо. Когато започнете да вярвата, когато започните да виждате истински, защото много хора си мислят, че това което виждат е истина за тях, а всчико останало е фантазия. Но как да видите нещо различно от това, което виждате всеки ден, когато душите ви са тъмни, когато съзнането ви е ограничене и е заседнало в едно положение, ами няма как да стане, колкото и да се опитвате. Когато започните да гледате по-друг ъгъл на нещата, тогава всичко, лека по-лека ще ви става ясно.

Интересна история, не бях запознат с нея до сега! Поздрави!